From Wikipedia, the free encyclopedia
В математиката, граница на редица от елементи на метрично пространство или топологично пространство е елемент от същото пространство, който има свойството да „привлича“ елементи от дадена последователност.[1] Ако такава граница съществува, редицата е сходяща. Ако редицата не е сходяща, то тя е разходяща. Граница на редица е фундаментално понятие, на което почива целия математически анализ.[1]
n | n sin(1/n) |
---|---|
1 | 0.841471 |
2 | 0.958851 |
... | |
10 | 0.998334 |
... | |
100 | 0.999983 |
Граница на дадена числова редица е число точно тогава, когато за всяко произволно малко положително число може да се намери такова число N(ε), че всички членове аn на редицата с номера n > N(ε) да попадат в интервала (l – ε, l + ε), т.е. да е изпълнено |аn – l| < ε за всички n > N(ε).
По-интуитивно определение е следното: Дадено число е граница на числовата редица , ако всяка околност („всяка околност“ е интервалът за произволно ) съдържа всички членове на редицата с изключение на краен брой.
Ако дадена числова редица притежава граница, тогава редицата се нарича сходяща. В противен случай тя е разходяща. Понякога сходяща числова редица с граница нула се нарича нулева или безкрайно малка редица.
за bn ≠ 0 и ≠ 0.
при с1 = const, c2 = const.
Ако една редица има граница, казваме, че е сходяща или че редицата клони към някаква граница. В противен случай редицата е разходяща.
Още:
при p > 0.
при |a| < 1.
.
при a > 0.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.