Село Градево се намира в планински район. Градево е разпръснато село – някои от махалите са Баба Цвета, Марево, Срандашка, Реката.
Градево възниква като колибарско село. Споменава се в турските документи от 1576 година. През XIX век тук се отглеждат много кози, овце, овес, царевица, ечемик, картофи.
Градево, на И от Джумая 5 часа; има две църкви и едно попско училище. Околността е гориста и стръмна. През селото минува река, която зиме нараства значително; в нея ловят пъстърва. 280 къщи, българе.[3]
През учебната 1926-1927 година в Градево функционира прогимназия с един клас, в която се обучават 28 ученици (25 момчета и 3 момичета), обучавани от един волнонаемен учител.[6]
В селото има построен паметник на падналите във войните за България. Като отличил се герой е Александър Кръстев Масларски (1897-1944), убит през 1944 г. покрай Гюешево. По големият му син Стоян Александров Масларски (1923-1996) също участва във Втората световна война. Той участва в основните военни действия при форсирането на река Драва. Завръща се от войната с военни почести.
Кооперирането на земята се извършва в началото на 1958.
Църквата „Свети Илия“ е обект от национално значение. Тя е изградена през 1847 година в махалата Реката. Тя е каменна, трикорабна псевдобазилика с притвор и балкон под него. През 2011 година е извършен основен ремонт и подмяна на покрива. Църквата „Свети Никола“ е построена в 1861 година в Овнарската махала.[7]
Параклис „Свети 40 мъченици“ е осветен през август 2016 г.
Тодор Иванов Кацарски (1871 –?), български революционер, арестуван и измъчван във връзка с отвличането на мис Стоун, войвода на чета по време на Горноджумайското въстание в 1902 година.[19][20]
Тодор Атанасов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[11]
Тодор Илиев, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[11]
Александър Попаврамов Младенов (19 април 1892 -?), български революционер, деец на михайловисткото крило на ВМРО[21]
Z. Два санджака отъ Источна Македония//Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ СредѣцъГодина Осма(XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ,Държавна печатница,1891.с. 22.
Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г.Т. I. Дел III. София,Библиотека Струмски,2022.ISBN 978-619-9208823.с. 51.