Горно Ботуше

Горно Ботуше или Горно Ботушие (среща се и днес неправилното изписване Ботушье, на македонска литературна норма: Горно Ботушје^[1]) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

Горно Ботуше Горно Ботушје
— село —
Горно Ботуше 41.713333, 21.075
Страна	Северна Македония
Регион	Югозападен
Община	Брод
Географска област	Горно Поречие
Надм. височина	1211 m
Население	22 души (2002)
Пощенски код	6535
Горно Ботуше в Общомедия

География

Селото се намира в областта Поречие в източните склонове на планината Добра вода.

История

В XIX век Горно Ботуше е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Бетуше (Горно и Долно) (Bétouché) е посочено като село с 26 домакинства със 108 жители българи.^[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ботушье (Горно и Долно) е населявано от 410 жители българи християни.^[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ботуше е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 40 къщи.^[3]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Ботуше има 46 сръбски къщи. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ботуше (Горно и Долно) има 400 българи патриаршисти сърбомани.^[4]

Църквата „Свети Никола“ („Света Богородица“) е от 1905 година.^[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ботуше (Горно и Долно) като българско село.^[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 22 жители македонци.^[7]

Личности

Родени в Горно Ботуше

• Саво Костадиновски (р. 1950), писател от Северна Македония

Бележки

1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94-95.
2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
5. Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 29 септември 2007