From Wikipedia, the free encyclopedia
Голямото червено петно е буря на повърхността на Юпитер, разположена на 22° южно от екватора. Размерите на тази буря са 24 – 40 000 km в посока изток-запад и около 13 000 север-юг или приблизително 2 пъти колкото Земята. Тези размери го правят достатъчно голямо, за да може да бъде наблюдавано от Земята с телескоп.
Счита се, че ранните наблюдения в периода 1665 – 1713 г. са направени именно върху тази буря, и ако това е вярно, то следва че тя съществува най-малко от 360 години.[1][2]
Голямото червено петно вероятно е съществувало и преди 1665 г., но сегашното петно е наблюдавано със сигурност след 1830 г. и е изследвано едва след 1879 г. Възможно е бурята, която хората са наблюдавали през 17 век, да е била различна от тази, която виждаме днес.[3] Дълга празнина разделя откриването му през 17 век и съвременното му изучаване след 1830 г. Дали първоначалното петно се е разсеяло и после възобновило, дали е избледняло и дали записите на наблюденията са били оскъдни са все неизвестни.[4]
Първото наблюдение на петното често се приписва на Робърт Хук, който описва петно на Юпитер през май 1664 г.[5] Обаче, вероятно е петното, открито от него, да е било в друга част на планетата (северната, а не южната). Далеч по-убедително е описанието на Джовани Касини относно „постоянно петно“, което той излага през 1665 г. С колебания във видимостта, петното на Касини е наблюдавано от 1665 до 1713 г. Въпреки това, 118-годишната празнина между наблюденията прави идентичността на двете петна неубедителна, а по-късата история и по-бавното движение на старото петно, в сравнение със съвременното, правят отъждествяването им дори слабо вероятно.
Малка мистерия обвива петното, изобразено върху платно от 1711 г. на Донато Крети, изложено във Ватикана.[6] Това е първата картина на петното, която го изобразява като червено, макар дотогава то да не е било описвано като такова.
Към началото на 2004 г. Голямото червено петно достига приблизително половината от надлъжния си размер, който има преди век. С настоящата скорост на смаляване, то ще стане кръгло към 2040 г. Не е ясно колко дълго ще просъществува петното или дали промяната е резултат от нормални колебания.[7]
По-малко петно се образува близо до голямото през март 2000 г. чрез сливане на три бели овала.[8][9] Астрономите го наричат Малкото червено петно. Към 2006 г. наблюденията сочат, че двете петна се доближават едно към друго.[10]
На 25 февруари 1979 г., когато Вояджър 1 се намира на 9,2 милиона километра от Юпитер, той предава първото подробно изображение на Голямото червено петно към Земята. Детайли с диаметър 160 km са видими. Цветните и вълнисти области на запад от петното представляват регион с изключително сложно и променливо движение.
Сондата Юнона, която навлиза в полярна орбита около Юпитер през 2016 г., прелетява над Голямото червено петно на 11 юли 2017 г., заснемайки няколко снимки на бурята от разстояние около 8000 km над повърхността ѝ.[11]
Голямото червено петно на Юпитер се върти обратно на часовниковата стрелка с период от около 6 земни дни или 14 юпитерови дни. Диаметърът му е 16 350 km към 3 април 2017 г. или 1,3 пъти диаметъра на Земята.[12] Облаците на тази буря са около 8 km над околните облаци.
Данните отдавна сочат, че Голямото червено петно е по-студено (следователно и на по-висока височина) от повечето други облаци на планетата. Горната атмосфера над бурята, обаче, има значително по-висока температура от останалата част на планетата. Звукови вълни, издигащи се от турбуленцията на бурята отдолу, са предложени като обяснение за нагряването на тази област.[13]
Петното се поддържа от скромно източно струйно течение на юг и от много силно западно такова на север. Макар ветровете около ръба на бурята да се движат с до 432 km/h, теченията вътре в него са бавни, с много малко входящи и изходящи потоци. Периодът на въртене на петното намалява с времето, вероятно като пряка последица от постепенното намаляване на размера му.[14]
Географската ширина на Голямото червено петно е стабилна от много години и обикновено варира не повече от градус. Географската му дължина, обаче, постоянно се мени.[15]
Все още не е известно точно какво придава червения цвят на петното. Хипотези, подкрепяни от лабораторни опити, предполагат, че цветът вероятно е породен от химични продукти, образувани от слънчевото ултравиолетово облъчване на амониев хидросулфид и ацетилен, при което вероятно се образуват сложни органични съединения, наричани толини.[16] Голямата височина на съединения също може да играе роля в оцветяването им.[17] Петното варира силно в оттенък, от почти тухлено червено до бледо сьомгово или дори бяло. В редки случаи дори се слива с околните цветове.
Няма окончателна теория относно причината за образуването или оцветяването на Голямото червено петно. Лабораторните проучвания изследват ефектите на космическите лъчи и ултравиолетовите лъчи от Слънцето върху химичния състав на юпитеровите облаци.[18] Учените допускат, че бурята създава големи гравитационни вълни, както и звукови вълни, вследствие турбуленцията ѝ. Звуковите вълни пътуват във височина до 800 km над бурята, където се разпадат и се превръщат в топлина. Това създава област в атмосферата с температура от 1600 К, което е с няколкостотин K по-топло от останалата част от планетата на тази височина.[19] Причината бурята да продължава да съществува в продължение на векове е, че планетата няма повърхност, която да породи триене, а само течно ядро от водород.[20]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
