Голямо депресивно разстройство

Голямото депресивно разстройство (ГДР) е психическо или душевно разстройство, свързано с дълготрайно чувство на тъга или отчаяние.^[1] Известно е още като рекурентно депресивно разстройство, клинична депресия, униполарна депресия или униполарно разстройство; голяма депресия^[2]. В своята същност това е психично разстройство, характеризиращо се с всеобхватно потиснато настроение, придружено с ниска самооценка и загуба на интерес или удоволствие от дейности, които нормално иначе носят удовлетворение и радост.

Голямо депресивно разстройство
Една от последните картини на Винсент Ван Гог, „Пред портите на вечността“
Специалност	психиатрия
Класификация и външни ресурси
МКБ-11	6A70
МКБ-10	F33
OMIM	608516
База данни eMedicine	med/532
Голямо депресивно разстройство в Общомедия

Голямото депресивно разстройство засяга приблизително 216 милиона души (3% от световното население) през 2015 г.^[3] Съотношението на хората, които са засегнати от разстройството в даден етап от живота си, варира от 7% в Япония до 21% във Франция.^[4] Като цяло, нивата му са по-високи в развитите страни (15%), отколкото в развиващите се страни (11%).^[4] Най-често възниква през 20-те или 30-те години на човек, като по принцип жените страдат двойно по-често от мъжете.^[5][4] Около 2 – 8% от възрастните с голямо депресивно разстройство умират от самоубийство.^[6][7]

Причини

Причините биват биологични, психологични (емоционални склонности), социални, злоупотреба с алкохол и други субстанции. Причини, фактори и свързани състояния:^[8]

• Настъпило негативно събитие – загуба на близък човек, травма, развод, болестно състояние.
• Социални или психологически фактори, стрес, нужда от промяна в начина на живот.
• Физиологични фактори – ниски нива на невротрансмитери, хормонален дисбаланс.
• Медикаментозна зависимост, злоупотреба.
• Генетично предразположение.

Социални

Бедността или социалната изолация са асоциирани с увеличен риск от психически проблеми.^[9] Например кварталното социално разстройство (в квартали с голяма концентрирана бедност, криминалност или продажба на наркотици) може да е рисков фактор за ГДР, като в същото време квартали с по-добър социо-икономически показател и с повече удобства имат положително влияние.^[10]

Различните типове тормоз – например тормоз върху деца, психически тормоз, сексуален тормоз са също асоциирани като увеличаващи риска от развитието на депресивно разстройство в по-късна фаза.^[11]

При наличието на стресиращи събития и необходимостта от социална подкрепа, при липсата ѝ това може да доведе до депресия.^[12]

Бележки

1. www.insighting.eu
2. това може да се използва и разговорно като описващо силно депресивно състояние, за икономическата криза виж Голямата депресия
3. GBD 2015 Disease and Injury Incidence and Prevalence Collaborators. Global, regional, and national incidence, prevalence, and years lived with disability for 310 diseases and injuries, 1990 – 2015: a systematic analysis for the Global Burden of Disease Study 2015 // Lancet 388 (10053). October 2016. DOI:10.1016/S0140-6736(16)31678-6. с. 1545 – 602.
4. The epidemiology of depression across cultures // Annual Review of Public Health 34. 2013. DOI:10.1146/annurev-publhealth-031912-114409. с. 119 – 38.
5. American Psychiatric Association. Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders // American Psychiatric Publishing, 2013. Посетен на 22 юли 2016.
6. Richards, C. Steven, O'Hara, Michael W. The Oxford Handbook of Depression and Comorbidity. Oxford University Press, 2014. ISBN 978-0-19-979704-2. с. 254.
7. Strakowski, Stephen, Nelson, Erik. Major Depressive Disorder. Oxford University Press, 2015. ISBN 978-0-19-026432-1. с. PT27.
8. www.insighting.eu
9. ((en)) Raphael B. Unmet Need for Prevention // Unmet Need in Psychiatry:Problems, Resources, Responses. Cambridge University Press, 2000. ISBN 0-521-66229-X. с. 138 – 39.
10. ((en)) Kim, D. Blues from the neighborhood? Neighborhood characteristics and depression. // Epidemiologic reviews 30. 2008. DOI:10.1093/epirev/mxn009. с. 101 – 17.
11. ((en)) Heim C, Newport DJ, Mletzko T, Miller AH, Nemeroff CB. The link between childhood trauma and depression: insights from HPA axis studies in humans // Psychoneuroendocrinology 33 (6). 2008. DOI:10.1016/j.psyneuen.2008.03.008. с. 693 – 710.
12. ((en)) Vilhjalmsson R. Life stress, social support and clinical depression: A reanalysis of the literature // Social Science & Medicine 37 (3). 1993. DOI:10.1016/0277-9536(93)90264-5. с. 331 – 42.

Външни препратки

• Психотерапия

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Major depressive disorder в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​