Голяма белочела гъска

Голямата белочела гъска^[2] (Anser albifrons) е едър представител на семейство Патицови, разред Гъскоподобни.^[3]

Голяма белочела гъска

Anser albifrons albifrons

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Сауропсиди (Sauropsida) клас: Влечуги (Reptilia) (без ранг): Диапсиди (Diapsida) (без ранг): Архозавроморфи (Archosauromorpha) (без ранг): Архозаври (Archosauria) (без ранг): Динозавроморфи (Dinosauromorpha) (без ранг): Динозавроподобни (Dinosauriformes) разред: Гущеротазови (Saurischia) клон: Тероподи (Theropoda) (без ранг): Неотераподи (Neotheropoda) клон: Целурозаври (Coelurosauria) клон: Neocoelurosauria клон: Манираптообразни (Maniraptoriformes) клон: Манираптори (Maniraptora) (без ранг): Авиали (Avialae) клас: Птици (Aves) разред: Гъскоподобни (Anseriformes) семейство: Патицови (Anatidae) триб: Anserini род: Гъски (Anser) вид: Голяма белочела гъска (A. albifrons)

Научно наименование

Anser albifrons (Scopoli, 1769)

Разпространение

Голяма белочела гъска в Общомедия

[ редактиране ]

Anser albifrons

Физическа характеристика

Тежи между 1,4 и 3,3 kg. Дължина на тялото 65 – 78 cm, размах на крилете около 130 – 165 cm. Няма изразен полов диморфизъм. Отличава се от другите представители на род Гъски по по-голямото и забележимо бяло петно на челото и черните петна по гърдите и корема. Издава висок, звънлив крясък: „клинг, клинг“.

Разпространение и местообитание

Широко разпространена и с висока численост в Европа, Азия и Северна Америка, среща се и в България. Типична прелетна птица.

Гнезди в открити местности в тундрата в близост до морски бряг или влажна зона. По време на зимуване се храни в обработваеми земи и други тревни площи, а нощува в блата, езера^[3], язовири, по-рядко в реки и крайбрежни морски води.

Начин на живот и хранене

Приема предимно растителна храна, зърнени, понякога дори нанася щети на селскостопанските култури.

Размножаване

Началото на гнезденето е обикновено през втората половина на юни. Малките се излюпват през втората половина на юли. Гнездото си построява директно на земята в равнините. Представлява ямка, бедно застлана със суха трева, мъх, пух и малки перца. Снася от 3 до 6 яйца. Мъти 27–28 дни, като по време на мътенето и отглеждането на малките, мъжкия се държи заедно с женската. Малките се излюпват достатъчно развити за да могат да се придвижват и хранят самостоятелно. През август когато са се излюпили малките, Голямата белочела гъска образува смесени ята с други видове гъски и патици в близост до различни водни басейни.

Допълнителни сведения

Ловен обект в България.