Гладиус

Гладиус (на латински: gladius) е къс римски меч, заимстван от испанския gladius hispaniensis след края на Втората Пуническа война^[1]. Оръжието е изработено от желязо или стомана и разполага със стесняващо се към върха половин-метрово острие, а дръжката на ефесът се изработва от бронз или слонова кост. Носи се от римските легионери в ножница на ремък (balteus), преметнат през лявото рамо. Така мечът стои на десния хълбок и войникът може да го извади, без да променя положението на щита scutum. Така бойната ръкопашна техника на римляните след реформите на Гай Марий се изразява в това да мушка врага иззад прикритието на големите си щитове^[2].

Гладиус Gladius
Съвременна възстановка на гладиус от помпейски тип
Информация
Тип	Меч
Произход	Иберия, Древен Рим
Арсенал	Римски легион
Период	Античност
Разпространение	Европа, Северна Африка, Близък изток
Дължина на острието	45 – 68 см
Обща дължина	60 – 85 см
Тегло	0.7 – 1.0 кг
Гладиус в Общомедия

През I век гладиусът претърпява някои технически изменения – дължината му намалява от 55 до 45 см, а острието му се видоизменя в такова с паралелни краища, а заострената част става по-къса. Познати са няколко разновидности на гладиуса, различавали се по дължината си и дължината на върха, а също така и по произхода си^[3]. Най-дълъг е тип „Майнц“ /55 см./, с връх от 6,25 до 7,5 см. Тип „Фулъм“ бил с по-тънко острие, а скъсяващата се част била по-дълга. Тип „Помпей“ е най-разпространен – дължина на острието 45 см, а върхът – най-къс – 5 см. Както подсказва названието му, мечът гладиус е използван от гладиаторите в гладиаторски битки. ^[4]. След II век гладиусът постепенно е заменен във въоръжението на легионерите от спатата. Дръжката от слонова кост е била предназначена за войниците с по висок ранг, командващи взводове и отделения. Ножницата / канията също е била по богато украсена от тази на редовите войници.

• 
  Gladius hispaniensis, прототип на римския гладиус
• 
  Легионер с гладиус, възстановка
• 
  Дървен тренировъчен гладиус, наречен рудис

Източници

1. Penrose, Jane (2008). Rome and Her Enemies: An Empire Created and Destroyed by War. Osprey Publishing. pp. 121 – 122. ISBN 1-84603-336-5.
2. Vegetius De Re Militari 2.15
3. Walter NICODEMI, Carlo MAPELLI, Roberto VENTURINI and Riccardo RIVA: ISIJ Int., 45 (2006), 1358.
4. Модели на остриета за гладиус, архив на оригинала от 30 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070930054021/http://www.mambri.com/legio%20fabrica.data/gla18.jpg, посетен на 16 октомври 2006

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Гладиус
• Roman Military Equipment at the Roman Numismatic Gallery (romancoins.info)
• Legio XX Gladius
• Legio XXIV Gladiator page
• The Roman Legionary and His Equipment in The First Century AD: An Assessment of the findings of The Ermine Street Guard. // Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 2015-10-28.
• Iron of the Empire: The History and Development of the Roman Gladius (myArmoury.com article)
• Janet Lang, Study of the Metallography of Some Roman Swords
• Niko Silvester, FROM RAPIER TO LANGSAX: Sword Structure in the British Isles in the Bronze and Iron Ages
• Richard F. Burton, THE SWORD AMONGST THE BARBARIANS (EARLY ROMAN EMPIRE).
• Taylor, Michael J. „Sword of the Republic: The Gladius Hispaniensis.“ Classic Arms and Militaria Magazine. October 2011.

Тази статия, свързана с Древен Рим, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия, свързана с оръжие, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.