Главиницка епархия

Главиницката или Главеницката епархия е бивша епархия на Българската патриаршия, съществувала в X век в Южна Албания. Центърът и е град Главиница, споменат в Краткото житие на Климент Охридски като едно от трите места за почивка, предоставени от българския владетел Борис I на Климент Охридски – „и в Кефалиния наричана на български език Главиница“.^[1] Няма засвидетелстван средновековен епископ на Главиница. Епархията е в надпис в апсидата на Самуиловата църква „Свети Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро, в който се говори за Кефалонийска епархия, гръцки превод на Главиница.^[2] Димитър Хоматиан споменава манастир „Свети Димитър“ край Главиница (κατά Γλαβήνιτζαν).^[3] Главиница е спомената от Ана Комнина. Запазената епископска титла Главинишки и/или Акрокеравнийски (Γλαβηνίτζης ἤτοι Ακροκεραύνιας), в зависимост от значението, с което е употребен гръцкият съюз ἤτοι, показва, че епархията е наследница на Акрокеравнийската, като е обхващала и Авкрокеравнийския полуостров или съседната му област около Авлонския (Вльорския) залив. В 1287 година се споменава епископ авелонски и главинишки (episcopis Аvellonensis et glavinicensis).^[4]

Тази статия е за историческата и титулярната православна епархия. За титулярната католическа вижте Главиницка епархия (Римокатолическа църква).

---

Главиницка епархия
Карта на епархиите на Охридската архиепископия към 1020 година от атласа „Българите в техните исторически, етнографически и политически граници“, 1917 година. Главиницката е под № 3
Надписът от Балши
Църква	Българска православна църква
Страна	България
Център	Главиница
Дата на основаване	X век
Предстоятел	Макарий
Сан	епископ

Главиница е идентифицирана с много селища. В началото на XXI век се смята, че е бил на мястото на град Балши, където е открит надписът, известяващ за покръстването на българите.^[5]

В 1910 година титлата Главиницки е дадена като титулярна от Вселенската патриаршия на Варнава, викарий на дебърско-велешкия митрополит.

Главиницка е титулярна епископия на Българската православна църква от 21 септември 1932 година.^[2]

История

Титулярни епископи на Вселенската патриаршия

Име	Управление
Варнава (Росич)	10 април 1910 – 17 ноември 1920

Титулярни епископи на Българската екзархия и патриаршия

Име	Управление
Климент (Българов)	21 септември 1932 – 8 септември 1942
Стефан I (Стайков)	2 април 1950 – 21 януари 1962
Стефан II (Йовков)	4 април 1965 – 19 август 1970
Симеон (Костадинов)	14 януари 1973 – 17 април 1986
Йоан (Стойков)	30 ноември 2010 – 22 февруари 2019 †
Макарий (Чакъров)	26 юни 2022

Бележки

1. Снѣгаровъ, Иванъ. История на Охридската Архиепископия. Първи Томъ. Отъ основаването ѝ до завладѣването на Балканския полуостровъ от турцитѣ. София, Кооперативна печатница „Гутенбергъ“, 1924. с. 168.
2. Велев, Ганчо. За титлите на архиереите без епархии в Българската църква // 10 септември 1985. Посетен на 3 юни 2017.
3. Снѣгаровъ, Иванъ. История на Охридската Архиепископия. Първи Томъ. Отъ основаването ѝ до завладѣването на Балканския полуостровъ от турцитѣ. София, Кооперативна печатница „Гутенбергъ“, 1924. с. 169.
4. Снѣгаровъ, Иванъ. История на Охридската Архиепископия. Първи Томъ. Отъ основаването ѝ до завладѣването на Балканския полуостровъ от турцитѣ. София, Кооперативна печатница „Гутенбергъ“, 1924. с. 170.
5. The Basilica of Ballsh where Boris, the Bulgarian Tsar, was Baptized // Anglisticum Journal 5 (9). September 2016. e-ISSN: 1857-8187, p-ISSN: 1857-8179. с. 54.^{[неработеща препратка]}