Гимнастически дружества (Източна Румелия)

Гимнастическите дружества са българска военизирана организация, създадена в Южна България непосредствено след Руско-турската война и Берлинския конгрес през 1878 и просъществувала до 1880 година с основна цел да предотврати връщането на турските войски и превръщането на областта в османски вилает.^[1]

Съгласно член 15 от подписания на 1 юли (стар стил) 1878 година Берлински договор Османската империя получава правото да държи военни гарнизони по границите на новообразуваната автономна провинция Източна Румелия.^[2] За да се противопоставят на това, през октомври и ноември същата година националистите от комитетите „Единство“ образуват дружества с привидно спортни, а всъщност военни, цели в Пловдив, Пазарджик, Хасково, Харманли, Бургас, Казанлък и редица други градове. В рамките на тези нерегламентирани от договора организации се извършва масова военна подготовка на населението. Първоначално тя е ръководена от бивши войници от Българското опълчение, а впоследствие и от руски офицери, с въоръжение, осигурено от временните руски власти. За целия период на съществуването им в гимнастическите дружества се записват и обучават 100 000 доброволци.^[1]

Под натиска на османското правителство и Европейската комисия за Източна Румелия през октомври 1879 година генерал-губернаторът Алеко Богориди нарежда разпускане на гимнастическите дружества. Въпреки това някои от тях просъществуват още няколко месеца. Членовете им са записани в резерва на областната милиция.^[1]

Поради масовостта и характера на дейността си, гимнастическите дружества допринасят за решението на султана да не праща войски в Източна Румелия. С това се създава благоприятна предпоставка за Съединението на областта с Княжество България през 1885 година.^[3]

Източници

1. Енциклопедия „България“. Том 2. София, Издателство на БАН, 1981, с. 102
2. Икономов, Тодор. Протоколите на Берлинский конгрес. София, Книгопечатница Янко С. Ковачев, 1885, с. 232-233. Посетен на 06.05.2015
3. Стателова, Елена и др. Съединението на Княжество България и Източна Румелия 1885 година. София, Издателство „Просвета“, 1995. ISBN 954-01-0672-9. с. 19-20. Посетен на 03.05.2015. Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.