Гецово

Гѐцово е село в Североизточна България. То се намира в община Разград, област Разград.

Вижте пояснителната страница за други значения на Борисово.

---

Гецово
Центърът на селото със сградата на кметството и войнишкият паметник
Гецово 43.544853, 26.477956 Гецово
Общи данни
Население	1821 души[1] (15 март 2024 г.) 46 души/km²
Землище	39,616 km²
Надм. височина	176 m
Пощ. код	7219
Тел. код	084
МПС код	РР
ЕКАТТЕ	18589
Администрация
Държава	България
Област	Разград
Община    – кмет	Разград Добрин Добрев (независим политик; 2023)
Кметство    – кмет	Николай Ивелинов Цонев
Гецово в Общомедия

География

Изглед от селото от пролетта на 2007 г.

Село Гецово е разположено близо до Разград, в долината на река Бели Лом. Реката протича в северната част на селото, като главният път от Русе за Варна е успореден на реката и е една своеобразна граница между нея и селото. На 5 км на изток се намира областният център Разград. На около 60 км в северозападна посока е съседният областен център Русе.

История

Най-ранните писмени следи за селото са от XV век. В околностите му има следи от древни тракийски и славянски селища. Основните родове, предци на днешните жители в Гецово се заселват в селото през втората половина на XVIII век най-вече от околните села Осенец, Дряновец и Садина. Предполага се също, че част от населението на Гецово е образувано от преселници от изчезналото село Доброво, което се е намирало наблизо.

През 1814 г. за селото свидетелства посетилия го офицер от военноинженерните войски на Френската империя капитан-инженер Франсоа-Даниел Томасен^[2] Той съобщава името му като Хасанлар и го определя като българско село, на половин час път от което има воденица и голямо землено укрепително съоръжение, направено от руски войски, за да отбраняват прохода в долината.

След 1894 селото е преименувано на Борисово заради раждането на престолонаследника Борис III. Настоящото име е от времето на комунизма и е свързано с партизанина Гецо Неделчев, роден в селото, разстрелян в село Литаково през 1944 година.

Освобождението идва за Гецово на 27 януари 1878 година, когато части на XII армейски корпус на руската армия навлизат в селото. В гробището на Гецово са погребани загинали руски войници и две медицински сестри /Наталия Петровна и Анатолия Анадолина/.

Жители на селото са участници във войните от края на XIX и началото на XX век. Мнозина загиват по бойните полета: 21 в Балканската и Междусъюзническата война, 1 в Сръбско-българската война, 46 в Първата световна война, 1 в Испанската гражданска война, 6 във Втората световна война. В чест на загиналите в селото се издига войнишки паметник. През първата половина на 1941 година през селото преминават германски войски за да окупират Гърция. След навлизането на съветската армия през септември 1944 година в училището на селото са затворени пленници от германската армия, а съветските войници принудително подменят изморените си коне с тези на жителите на селото.

В селото живеят етнически българи (етнографска група – капанци) и малка част цигани. В миналото в източната част на селото са живели и турци, които след Освобождението го напускат. За три десетилетия в недалечното минало Гецово е било квартал на град Разград, от 1991 година е отново село. Електрификацията стартира през 1939 г., през 1967 г. селото е водоснабдено, а обществена канализация все още няма.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[3][4]

Година на преброяване Численост 1934 2654 1946 2677 1956 2484 1965 2705 1992 2340 2001 2038 2011 1774 2021 1645

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[5]

	Численост	Дял (в %)
Общо	1774	100.00
Българи	1696	95.60
Турци	5	0.28
Цигани	0	0.00
Други	11	0.62
Не се самоопределят	3	0.16
Неотговорили	59	3.32

Религии

Църквата „Свети Димитър“

Основно училище „Иван Вазов“

Жителите на Гецово са православни християни. В селото има църква – „Свети Димитър“, построена през 1867 година, която редовно посещават жителите на Гецово. Свещеник от 1967 година до смъртта си през 2010 година е отец Кънчо Бояджиев, който е почетен гражданин на град Разград. Свещеник в настоящето е отец Дмитрий Терзи.

Обществени институции

• Основно училище „Иван Вазов“, (1933 година), което бива затворено през 2008 година. Първото училище в с. Гецово е основано през 1852 година.
• Целодневна детска градина„Здравец“, открита през 1967 година, първа детска градина в Гецово – 1940 година;
• Читалище „Просвета 1883“, обществена библиотека, първо читалище в Гецово – 1883 година.
• Селски бани
• В кметството се помещават лекарски и зъболекарски кабинети

Културни и природни забележителности

Фолклорни ансамбли:

• Ансамбъл за изворен фолклор „Капанска китка“ с художествен ръководител Веселина Русева;
• Ансамбъл за автентичен фолклор „Капанци“ с художествен ръководител Любен Ганев;
• Школа по народни танци „Капанска магия“ с ръководители Неделчо Райчев и Милен Станчев.
• Танцова формация “Капански самодиви” с ръководител Марияна Русева;
• Селото има две чешми с изворна вода.

Редовни събития

• Традиционният селски събор се провежда ежегодно на 6 май.
• Ежеседмичен неделен пазар на животни. (вече недействащ)

Кухня

Смята се, че домакините в Гецово правят най-доброто българско кисело мляко. Качествата му вероятно се дължат на особености в пашата на добитъка, на начина на приготвяне и на климатични фактори.

Спорт

През 2007 г. след 15-годишно прекъсване е възстановен футболният отбор на селото Ураган (Гецово).

Личности

Родени

• Захари Минчев (р. 1957), български футболист

Свързани

• Александър Барт (р. 1986), френски футболист, живее в селото от лятото 2011 г. до пролетта на 2014 г.^[6]
• Емил Гъргоров (р. 1981), български футболист, живее в селото от 2011 г. до 2013 г.
• Мишел Платини (р. 1983), бразилски футболист, живее в селото от 2013 до 2014 г.

Други

В западната част на селото се намира конезавод с хиподрум, бивша база на ЦСКА. Сега е отдаден за безвъзмездно ползване на клуб по коневъдство и конен спорт. Недалеч от хиподрума е и бившето селскостопанско летище, сега изоставено. В източната част има автосервиз, на север от селото са разположени кравеферма, свинеферма и овцеферма.