From Wikipedia, the free encyclopedia
Германската революция от 1848 – 1849 година, наричана също Мартенска революция, се извършва между март 1848 и края на лятото 1849 г. в пределите на Германския съюз.
| Германска революция Deutsche Revolution | |
| Част от Революциите от 1848 | |
 Тържества в Берлин след уличните боеве от 19 март 1848 г. | |
| Страна | Германски съюз |
|---|---|
| Дата | февруари 1848 – юли 1849 г. |
| Основна цел | демократична реформа |
| Резултати | революцията е потушена |
| Германска революция в Общомедия | |
Народни въстания избухват в почти цяла Централна Европа. Още през януари 1848 италиански революционери се обединяват срещу австрийските Хабсбурги в северната част на Апенинския полуостров и срещу Бурбоните на юг. След началото на Френската революция през същата година и германските страни вземат участие в бунта срещу властта на висшите управници.
В германските княжества полагат началото на революцията във Велико херцогство Баден и след няколко седмици тя се пренася и в останалите федерални провинции. От Берлин до Виена не секват лозунгите за либерално управление и провеждане на свободни избори (проведени в църквата Свети Паул във вече свободен Франкфурт на Майн). След като относително бързо извоюват победа над Мартенския кабинет, като например закриване на печата и цензура, около средата на 1848 революционното движение се оттегля в дефанзива. През есента на 1848 и началото на 1849 година се зараждат още бунтовнически точки, регионално взимащи участие и в Гражданската война, които поставят последните части на революцията в действие. До юни 1849 г. се прави първият опит за създаване на една демократически цялостна и единна национална държава, наложена насилствено главно от пруски и австрийски войскови части.
Революционерите в германските държави се стремят към политическа свобода, с цел демократична реформа и национално обединение на княжествата в Германския съюз. Те преди всичко се застъпват за идеите на Либерализма. С развитие на революционното движение то се разделя в различни посоки и в западните области приоритетите се различават и частично опонират един на друг.
В революционните действия и въстания взимат участие и кръговете на редикалдемократите, социалреволюционерите, ранните социалисти. Те действат предимно извънпартийно, в Парламента те са малко на брой или въобще ги няма. В определени революционни комитети просто не могат да се наложат.
Извън пределите на Германския съюз страните и регионите, намиращи се в хабсбургска Австрия, се стремят към низависимост и надмощие над другите. Към тях принадлежат Унгария, полските провинции, както и северните италиански княжества. Революционерите се заселват в управляваната от Полша област Познан.
В повечето от страните революцията е сломена най-късно 1849. Във Франция републиката се задържа до 1851/1852. Само в княжествата Дания и Сардиния революционните успехи продължават по-дълго време. Така в конституционните монархии законите в конституцията се задържат чак до XX век. Основният закон (Конституцията) на Сардиния дава основите на италианското кралство през 1861 (Рисорджименто).
Едно продължително събитие, дело на народно-политическото усилие в Средна Европа от 1830 г. е превръщането на Швейцария от една политически разнородна конфедерация в либерална федерация. Избухва гражданска война, продължила 27 дена, но федерацията запазва своите народни и обществени главни структури.
От силните европейски страни само Англия, Испания и Русия не са засегнати от случващото се. Руската армия дори използва сила, за да усмири унгарските желания за бунт за независимост от Австрийската империя.
Най-късно от 1848 г. буржоазията, в тесни линии дребните собственици, става икономически господстваща класа в Централна Европа. Още от Френската революция 1789 този възход е следван от политически и социални войни.
Революцията от 1848/1849 създава политическата култура и плурализтично политическо разбирателство в повечето страни от Централна Европа, дългосрочни и продължителни в епохата на Модернизма. Както във Германия, чиято конституция е подписана 1849 в църквата Свети Паул, това става и в Австрия, Франция, Италия, Унгария, Полша, Дания и Чехословакия. Със събитията от 1848/1849 е положен победоносният ход на гражданската демокрация, която с бавни стъпки по-късно променя исторически, политически и социално почти цяла Европа.
Мартенската революция дава международно основната идея за един идеален импулс на развитие, през XX век прераснал в Европейски съюз (ЕС). С тази цел италианският революционер Джузепе Мацини, националист и идеолог, основава движението „Млада Италия“ и усилено пропагандира революционните идеи. Той поставя тази Утопия срещу авторитетните държави в Европа, което е и един от главните политически и социални стремежи на ЕС. Идеите на Мацини бързо са възприети от много идеалистически настроени немци, сред които Карл Барт, в тайните общества на „Млада Германия“. Към създадената от Мацини „Млада Италия“ се включват създадената от полски емигранти „Млада Полша“ и „Млада Германия“. В швейцарския Берн през 1834 те създава международната тайна организация „Млада Европа“. От нея се зараждат и идеите за събуждане на нацията и по-специално Мартенската революция.
Един непосредствен предвестник на Мартенската революция в тогавашната Централна Европа е кризисната 1847 година, предшествана от много слаби добиви на жътва от 1846. В германските държави това означава повишаване на цените на хранителните продукти. Сред населението се появява недостиг от храна в почти всички германски държави. Много, застигнати от масовата бедност работници, разорени занаятчии и селскостопански служители се съюзяват, убедени от своите социални нужди. Поради това все повече хора настояват за демократически и либерално създадена общност. Друга последица от кризата е намаляването на покупателната способност на индустриалните продукти, по-особено текстилните изделия. Това води до упадък на още силната и доминираща Текстилна индустрия.
Упадъкът на текстилния бранш, който в германските страни е с минимална печалба за много семейства и за малко богати предприемачи и земевладелци, става факт. Общопризнато е, че кризата в занаятчийството е обусловена от напредващата индустриална революция в Европа, която още от средата на 18 век, чрез нови технически открития от Англия, променя социално и икономически целия континент. Стига се и до увеличаване на населението, при което изграждащата се аграрна индустрия в градовете не може да приеме растящата вълна от работници. Последствията са поява на масова безработица. Излишната работна сила е главна част на „индустриалната резервна армия“. Все повече хора търсят работа в бързо растящите градове, в манифактури и новосъздадени фабрики, където чрез рационалната масова продукция, стоките могат да поевтинеят.
Един нов обществен слой – пролетариатът (независимата работна сила) расте стремително бързо. Условията на живот в индустриалните предприятия през 19 век са катастрофални. Повечето работници живеят в гета и бедни квартали на градовете, на прага на нищетата или дори под него, застрашени от безработица и без социална осигуровка. Още години преди Мартенската революция съществуват регионално ограничени въстания срещу индустриалните барони. При тъкачното въстание 1844 в Силезия, се появяват размирици от страна на тъкачите в Биелава и Пешице, Полша. Става факт и първото значимо извънрегионално въстание на германския пролетариат, продиктувано от социалната нужда. Бунтът е потушен само след няколко дена от пруската армия.
Заможното градско съсловие все повече се притеснява за своето икономическо развитие. Чрез митническата политика на князете е използавана възможността за свободна търговия. Исканията за либерализация на икономиката и търговията в германските страни в първите десетилетия на 19 век стават все по-многобройни. На 22 март 1833 е създаден Германският митнически съюз (на немски: Deutscher Zollverein), с което е улеснена търговията в германските държави. В край на 30-те години се стига до икономически подем. Обаче социалните нужди на обществените слоеве едва доловимо се променят.
Една от съществените цели на Мартенската революция е преодоляването на политическата реставрация, планирано още от Виенския конгрес през 1815 година.
Един от най-изявените застъпници на политическата реставрация е австрийският дипломат и държавен канцлер Клеменс фон Метерних. Политиката на реставрация е призната от повечето европейски страни по време на Виенския конгрес на 9 юни 1815, непосредствено преди окончателната загуба на Наполеон Бонапарт в битката при Ватерлоо. Целта им е вътрешнополитически и междудържавно да възстановят строгия режим в Европа, както правят преди Френската революция 1789. Това означава надмощие за аристокрацията и възстановяване на привилегиите им. Също така новото подреждане на Европа според Наполеон, което в лицето на Code Civil установява граждански права, трябвало да бъде отменено.
Вътрешнополитически, чрез либерални реформи или национални споразумения, реставрационните изисквания са заглушени, цензурата е засилена и свободата на пресата силно ограничена. Литератулните творби на „Млада Германия“, съставени от млади революционери-писатели, са цензурирани или забранени. Също и други критични към обществото или националистически поети са ограничени от цензурата, някои попадат в изгнание, най-вече във Франция и Швейцария. Някои от тях са Хайнрих Хайне, Георг Хервег, Георг Бюхнер и Хофман фон Фалерслебен.
Студентските корпорации по това време са главните стълбове за национално обединение и демократични граждански права. През октомври 1817 правят голяма демонстрация по повод управлението и стремително се застъпват за всенародно въстание. Стига се до открито изгаряне на книги, като много от демонстраторите изгарят творби на така наречените ненемски автори.
Хайнрих Хайне, силно демократически настроен, произнася прочутите думи: Това бе само прелюдия; там, където човек изгаря книги, накрая човек изгаря и хора. Юлската революция от 1830 във Франция създава подем на либерализма в Германия и в цяла Европа. Така в различни германски княжества още през 1830 се стига до регионално ограничени въстания, например в Брауншвайг, Хесен, Кралство Саксония и Хановер, което частично повлиява и на конституцията им.
Също и в италианските републики, както и в полските провинции на Авсртия, Прусия и Русия (Полско царство) през 1830 има въстания, с цел национално-държавна автономия. В Обединено кралство Нидерландия Белгийската революция цели отделяне на южните провинции и създаване на белгийска държава като парламентарна монархия.
Така нареченото Франкфуртско пробуждане на 3 април 1833 е първият опит на близо 50 студенти да предизвикат общогерманска революция. Акцията е насочена към германските парламенти, използвано място от демократите като инструмент за реставрационна политика. След щурмуването на двата франкфуртски полицейски участъка протестиращите искат да вземат в плен заместник-министрите на княжеството и с това да сложат край на общогерманския бунт. Акцията, която била подготвена, се проваля още в самото начало.
Един съществен фактор за Мартенската революция е успехът на Френската революция 1848, откъдето искрата на революцията бързо преминава и в германските княжества. Събитията във Франция довеждат до свалянето от престола на Луи-Филип, победа за либерализма и провъзгласяване на Втората френска република. Осъществява се революционният прелом, чиито борби затаяват дъха на целия континент.
Най-важните революционни места са Баден, Прусия, Австрия, Северна Италия, Унгария, кралство Бавария и Саксония. Също и в други държави и княжества се стига до въстания, като и там революционните движения се разрастват. На 27 февруари 1848 година за първи път са формулирани исканията на революционерите в Германия: 1. въоръжаване на народа по преценка на офицерите; 2. неограничена свобода на пресата; 3. съд със съдебни заседатели по пример на Англия; 4. моментално създаване на германски парламент.
В кралство Дания революционните събития довеждат до създаване на нова конституция, според която конституционната монархия и второ камерен парламент имат общото избирателно право.
В някои държави от германския съюз, намример в княжествата Вюртемберг, Хановер и Хесен, князете управляват със замах. Скоро и там се стига до създаване на либерални „мартенски министерства“, които частично следват исканията на революционерите, например премахване на цензурата на печата и облекчения за строителите. Често обаче се стига само до голи обещания. В тези страни, заради навременните компенсации, революцията протича по-миролюбиво.
Вече през май/юни 1848 започват засилени реставрационни действия на управляващото княжество, с цел да насочат въстаналите в Германския съюз в дефанзива. Парижкото Юнско въстание, в развоя на Френската революция, също оказва влияние върху събитията в другите европейски страни. Юнското въстание на парижките работници е и повратната точка за разделението между революционния пролетариат и буржоазията.
Едно хронологично развитие на революцията е трудно за обхващане. Събитията не винаги се свързват съвсем ясно, решенията на различни нива и места са с различни времена. Понякога съществуват разминавания, които впоследствие се коригират.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
