Герасим Огнянов

Герасим Огнянов Петканчин е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет, по-късно малешевски околийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Герасим Огнянов
български революционер
Роден	1885 г. Банско, Османска империя
Починал	октомври 1912 г. (27 г.) Арджан, Османска империя
Герасим Огнянов в Общомедия

Биография

Четата на Самарджиев (в средата отпред). Васил Пачеджиев е първи на първия ред. Герасим Огнянов е първи на втория ред, приклекнал. Атанас Дачев е трети на втория ред. Коста Тодоров е трети на третия ред.

Огнянов е роден в 1885 година в Банско.^[1] Учи във Военното училище в София, но го напуска и след това завършва американското училище в Самоков. През Илинденско-Преображенското въстание е четник при Юрдан Стоянов. По-късно е в четата на Петър Самарджиев в Тиквешко. Огнянов е околийски войвода в Малешевско от 1907 година. Четата му към тази дата се състои от:

Чета на Герасим Огнянов, октомври 1907 година[2]
Име	Родно място
1. Герасим Огнянов	Банско
2. Саве	Владимирово
3. Тиме	Владимирово
4. Мито Шуговалията	Горни Порой
5. Симо Смоймировчето	Смоймирово
6. Мито	Пехчево
7. Коста Чукарчето	Русиново
8. Мито	Русиново
9. Петре	Бориево
10. Григор Демека	-
11. Туше	Кукуш
12. Георги Лесичев	Самоков
13. Любен Казаски	Търново

Занимава се с търговия в Солун след Хуриета.^[3] През август 1909 година е представител на Малешево на конгреса за основаване на Народната федеративна партия (българска секция).^[4] Огнянов е от групата на Христо Чернопеев и се противопоставя на Яне Сандански. На 28 август 1909 година, една седмица след неуспешния атентат срещу Яне Сандански, е направен неуспешен опит за убийството и на Огнянов близо до хотел „Коломбо“ в Солун.^[5] Арестуван е по подозрение Христо Караманов, учител в Драма.^[6]

Според Михаил Думбалаков, при избухването на Балканската война Огнянов и Ангел Томов минават фронтовата линия и в заетото от български части Кукушко се присъединяват към четата на Тодор Александров, който обаче организира убийството на Огнянов, поради подозрение, че е член на терористичната организиция Червени братя.^[7] Огнянов е убит край Арджанското езеро.^[8]

Бележки

1. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 335.
2. Капелковъ, Спасъ. Андрея Д. Докурчевъ // „Илюстрация Илиндень“ VI (3 (53)). София, януарий 1934. с. 15.
3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 121.
4. Народна воля, брой 1, 22 август 1909 година.
5. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 355.
6. Дебърски глас, година 1, брой 23, 6 септември 1909, стр. 3.
7. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 240 – 241.
8. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1069. (на македонска литературна норма)