Георги Данаилов (икономист)

Георги Тодоров Данаилов е български икономист и политик от Демократическата партия (след 1923 година – от Демократическия сговор). Той е първият български преподавател по политическа икономия, а на два пъти за кратко е министър – на търговията, промишлеността и труда през 1918 и на обществените сгради, пътищата и благоустройството през 1930 – 1931 година.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Данаилов.

---

Георги Данаилов
български икономист и политик
Роден	15 май 1872 г. Свищов, Османска империя
Починал	22 октомври 1939 г. (67 г.) София, Царство България
Учил в	Московски държавен университет
Научна дейност
Област	Икономика
Работил в	Софийски университет
Политика
Депутат
XIV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС
Георги Данаилов в Общомедия

Георги Данаилов е почетен гражданин на Свищов.

Биография

В Шуменския затвор, заедно с други лидери на опозицията през 1923 година

Георги Данаилов е роден на 15 май (3 май стар стил) 1872 година в Свищов^[1] в семейството на заможен търговец. Първоначалното си образование получава в своя роден град. След това завършва Първа софийска мъжка гимназия (1891) и право в Московския университет (1895).^[1] През 1897 година става доцент по политикономия във Висшето училище, днешния Софийски университет „Свети Климент Охридски“, като през 1897 – 1898 година специализира политическа икономия, финансова наука и статистика в университетите във Виена, Мюнхен и Берлин.

През 1902 година Данаилов става извънреден професор в Софийския университет, а след прекъсване по време на Университетската криза е частен доцент (1908 – 1924), хоноруван професор (1925 – 1935) и накрая редовен професор и титуляр на катедрата по политическа икономия (1935 – 1939). От 1901 година е действителен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките), а през 1937 – 1939 година е председател на неговия Философско-обществен клон.^[1] От 1920 г. е преподавател в Свободния университет за политически и стопански науки (сега УНСС).^[2]

Георги Данаилов публикува ценни трудове по методология, теория и техника на статистиката. Основоположник е и на демографската наука в България. Научните, икономическите и специалните възгледи на проф. Георги Данаилов са обобщени в речта, произнесена на 8 ноември 1936 г. в Свищов при откриването на Висшето търговско училище „Д. А. Ценов“ (днешната Стопанска академия). Той е първият български автор, написал учебник по статистика, който има респектиращ обем от 638 страници. В голяма степен учебникът има монографичен характер, като голяма част от него са посветени на историографията и същността на статистическата наука и практика.

Георги Данаилов се включва активно и в политическия живот като участник в Демократическата партия, като през 1908 – 1911 и 1913 – 1934 година е народен представител. През 1911 година е обвинител в създадения Втори държавен съд, който трябва да съди министри от стамболовистките кабинети. През 1918 година става секретар на Централното бюро на партията и за няколко месеца е министър на търговията, промишлеността и труда в третото правителство на Александър Малинов. През 1923 година е обвинен^[3] и арестуван, както много лидери на опозицията, за да бъде съден от организирания от земеделците Трети държавен съд. След Деветоюнския преврат Данаилов е освободен.^[1]

През 1923 година Данаилов е в крилото на Демократическата партия, оглавявано от Андрей Ляпчев, което се присъединява към Демократическия сговор.^[1] Участва в групата, която изработва първата програма на партията.^[4] През 1930 – 1931 година той е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в третото правителство на Ляпчев.^[1]

Дядо е на българския писател и сценарист Георги Данаилов.

Георги Данаилов умира в София на 22 октомври 1939 година.^[1]

Публикации

• „Един паметник на старото българско право“ (1901)
• „Нашите железници с особено внимание върху линията Централната – Свищов“ (1902)
• „Петко Каравелов“ (1904)
• „Основни начала на политическата икономия“ (1906)
• „Лекции по демография“ (1908)
• „Изследвания върху демографията на България“ (1930)
• „Теорията на статистиката“ (1931)
• „Благотворителността и културно-просветните институти в гр. Свищов“ (1936)
• „Социална и стопанска структура на България“ (1937)

Бележки

1. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 137 – 138.
2. Годишник на Свободния университет за политически и стопански науки. С.:1922 г. стр. 4
3. Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 4, 04 март 1923 г., стр. 2
4. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 146.

Външни препратки

• Проф. д.ик.н. Методи Кънчев, Академик Георги Данаилов – Епистемологически подход към икономиката и националната кауза
• Цанков, Ал. Поменик на Българската академия на науките: Георги Т. Данаилов (16.V.1872 - 22.X.1939) // Летопис на Българската академия на науките (21). 1943. с. 79 - 89.

Жечо Бакалов

→

Министър на търговията, промишлеността и труда (21 юни 1918 – 17 октомври 1918)

→

Янко Сакъзов