Георги Настев (революционер)

Георги Иванов Настев, известен и като Жоро Настев, Люлински,^[1] Лютов или Г. Лютов,^[2] е български революционер, член на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация.^[3]

Тази статия е за дееца на ВМРО. За други значения вижте Георги Настев (пояснение).

---

Георги Настев
Роден	1894 г. София, Княжество България
Починал	7 юни 1946 г. (52 г.) София, Царство България
Семейство
Братя/сестри	Славка Джерова

Биография

Георги Настев е роден в семейство на Иван Настев и Василка Настева, бежанци от Охрид. Става пълномощник на ВМРО в Разложко. В 1925 година е специален пратеник на Централния комитет при Градевските и Дъбнишките събития.^[3] След разцеплението на ВМРО през 1928 година, минава на страната на Иван Михайлов. Делегат е на VII конгрес на ВМРО през юли 1928 година.^[3] През юли и август 1928 година заедно с четата на Стоян Вардарски отблъсква четите на протогеровистите при Юндола и Обидим, предводителствани от Петър Шанданов^[4]. Той е сред ръководителите на елиминирането на Борис Изворски и неговите четници.^[5]

На VIII конгрес на ВМРО през април 1932 година е избран за член на ЦК на ВМРО. Отговаря за финансите на организацията и за бойната подготовка на населението от Пиринска Македония. Контролира дейността на четите и въоръжените групи по долината на Струма.^[3]

След преврата от 1934 година е обявен за съдебно издирване, заловен е при опит да емигрира в Турция и е осъден на смърт, но по-късно присъдата е заменена с доживотен затвор.^[3] В 1940 година е амнистиран.^[3] По време на българското административно управление във Вардарска Македония посещава Скопие и установява контакт с Иван Михайлов и на 7 – 8 септември 1944 година участва в разширеното заседание на ЦК на ВМРО. Заедно с други дейци работи за възстановяването на ВМРО като легална организация.^[3]

Обявява се против насилствената македонизация на населението от Пиринска Македония.^[3] Според висшия офицер от Държавна сигурност Стефан Богданов по лични указания на комунистическия лидер Георги Димитров е наредено през лятото на 1946 година да бъдат ликвидирани без особена публичност няколко дейци на ВМРО, сред които са Кирил Дрангов и Георги Настев, като изпълнението на задачата е възложено на полковник Лев Главинчев.^[6] Настев е арестуван на 7 юни 1946 година и е убит без съд и присъда още същия ден, заедно с други негови съмишленици.^[7] Лобното му място е неизвестно.^[3][8][9]

Бележки

1. Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 78.
2. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 25, 61.
3. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 37.
4. Тюлеков, Димитър, „Конгресите на ВМОРО/ВМРО в историческата съдба на Македония“, МНИ, 2001
5. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 600.
6. Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 63.
7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 318-319.
8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 113.
9. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 329.