Георги Георгиев (археолог)

Геòрги Илѝев Георгѝев е български археолог праисторик, професор.^[1]

Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Георгиев.

---

Георги Илиев Георгиев
български археолог
Роден	4 март 1917 г. Гайтанево, Царство България
Починал	14 януари 1988 г. (70 г.) София, Народна република България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Археология
Работил в	БАН Софийски университет

Биография

Георги Илиев Георгиев е роден в село Гайтанево, област София на 4 март 1917 г. През 1940 г. завършва история в Софийския университет. Специализира праистория във Виенския университет, където защитава докторат през 1944 г.^[1]

От 1945 г. работи в Народния археологически музей в София, от 1961 г. е старши научен сътрудник в Археологическия институт с музей при Българската академия на науките (БАН), а от 1974 г. е професор.^[1] Той завежда секцията по праистория към БАН. По това време секцията обединява две направления — Праистория и Бронзова епоха.

Георги Георгиев проучва Карановската селищна могила, селищни могили при Стара Загора, Казанлък и другаде. Автор е на „Проучването на културата на селищните могили“ (1964 г.), „За някои оръдия за производство от неолита и халколита в България“ (1958 г.), „Стратиграфия и периодизация на неолита и халколита в днешните български земи“ (1974 г.) и други.^[1] Трудовете му са публикувани в български и чуждестранни специализирани издания.

Починал е на 18 февруари 1988 г.^[1]

Бележки

1. Голяма енциклопедия „България“, том 4, стр. 1525, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2011 г. ГЕОРГИЕВ Георги Илиев.