Генерален секретар на НАТО

Генералният секретар на НАТО е международен дипломат, който изпълнява функциите на главен представител на Организацията на Северноатлантическия договор и е неин основен говорител. Той отговаря за координацията на дейността на съюза, оглавява Северноатлантическия съвет и ръководи персонала на организацията. Генералният секретар следи за развитието и ръководи провеждането на консултации и вземането на решения в НАТО. Изпълнява ролята на председател на Съвета на НАТО, Комитета по планиране на отбраната и Групата за ядрено планиране. Подпомаган е в дейността си от заместник главен секретар, заместващ го в отсъствие.

Генерален секретар на НАТО
Secretary General the North Atlantic Treaty Organization
Лого на НАТО
Действащ Марк Рюте от 1 октомври 2024 г.
Информация
Седалище	Брюксел, Белгия
Мандат	4 години
Създаден	24 март 1952 г.
Първи	Хастингс Исмей
Сайт	www.nato.int
Генерален секретар на НАТО в Общомедия

Генералният секретар на НАТО се избира от Съвета на НАТО и се назначава по общо съгласие от правителствата на държавите членки след провеждане на консултации. Постът на генерален секретар винаги е бил заеман от европеец, а представители на САЩ са винаги осъществяващите военното ръководство в организацията.^[1]

Към 2024 година генерален секретар на НАТО е Марк Рюте, бивш министър-председател на Нидерландия.^[2]

Списък на генералните секретари

#	Главен секретар	Националност	Мандат		На поста
			Начало	Край
1	барон Хастингс Лайънел Исмей	Великобритания	01952-04-04 4 април 1952	01957-05-16 16 май 1957	j5 години
2	Пол-Анри Спаак	Белгия	01957-05-16 16 май 1957	01961-04-21 21 април 1961	g4 години
3	Дирк Стикер	Нидерландия	01961-04-21 21 април 1961	01964-08-01 1 август 1964	e3 години [Б 1]
4	Манлио Брозио	Италия	01964-08-01 1 август 1964	01971-10-01 1 октомври 1971	m7 години
5	Йозеф Лунс	Нидерландия	01971-10-01 1 октомври 1971	01984-06-25 25 юни 1984	n13 години
6	лорд Питър Карингтън	Великобритания	01984-06-25 25 юни 1984	01988-07-01 1 юли 1988	ga4 години
7	Манфред Вьорнер	Германия	01988-07-01 1 юли 1988	01994-08-13 13 август 1994	l6 години [Б 2]
—	Серджио Баланцино (и.д.)	Италия	01994-08-13 13 август 1994	01994-10-17 17 октомври 1994	c2 месеца[Б 2]
8	Вили Клаас	Белгия	01994-10-17 17 октомври 1994	01995-10-20 20 октомври 1995	d1 година [Б 3]
—	Серджио Баланцино (и.д.)	Италия	01995-10-20 20 октомври 1995	01995-12-05 5 декември 1995	b6 седмици[Б 3]
9	Хавиер Солана	Испания	01995-12-05 5 декември 1995	01999-10-06 6 октомври 1999	f4 години
10	барон Джордж Робъртсън	Великобритания	01999-10-14 14 октомври 1999	02003-12-17 17 декември 2003	i4 години
—	Алесандро Минуто–Ризо (и.д.)	Италия	02003-12-17 17 декември 2003	02004-01-01 1 януари 2004	a3 седмици[Б 4]
11	Яп де Хоп Схефер	Нидерландия	02004-01-01 1 януари 2004[Б 5]	02009-08-01 1 август 2009	5 години
12	Андерс Фог Расмусен	Дания	02009-08-01 1 август 2009[Б 6]	28 март 2014	4 години
13	Йенс Столтенберг	Норвегия	28 март 2014	1 октомври 2024	10 години
14	Марк Рюте	Нидерландия	1 октомври 2024

Бележки

1. Стикер напуска поста си година по-рано заради влошено здраве.^[3]
2. Вьорнер умира на 13 август 1994 г. от рак, без да се е оттеглял от постта си. Заместник-главният секретар, Серджио Баланцино, поема неговите задължения в последните месеци преди кончината му, а след това става временно изпълняващ длъжността генерален секретар до назначаването на следващия главен секретар Вили Клаас.^[4]
3. Клаас е освободен като главен секретар след корупционен скандал, фокусиран около негови решениея като министър-председател на Белгия през 80^-те години. След неговата оставка заместник-главният секретар Серджио Банцино става временно изпълняващ длъжността главен секретар до назначаването на Хавиер Солана.^[5]
4. Джордж Робъртсън съобщава през януари 2003 г., че ще се оттегли през декември същата година.^[6] Яп де Хоп Схефер е избран за негов наследник, но не може да поеме постта до януари 2004 г. заради своите ангажименти в холандския парламент.^[7] От Робъртсън е поискано да продължи мандата си до встъпването на Схефер, но отказва, така Минуто-Ризо, заместник главен секретар, поема поста в промеждутъка.^[8]
5. Схефер е поема постта главен секретар на НАТО официално на 1 януари 2004 г.,^[9] но не успява да започне работа до 5 януари 2004 г.^[8][10]
6. Фог е назначен за главен секретар на НАТО на 60^-ата годишна среща в Страсбург^[11] и официално поема длъжността на 1 август 2009 г.

Източници

1. „Какво трябва да знаем за ЕС“, Институт по европейско право, с. 28, Ат. Семов
2. Смяна на върха в НАТО: Марк Рюте застана начело на Алианса
3. ((en)) Cook, Don. Resignation announced by Stikker // Вашингтън поуст. 3 април 1964.
4. ((en)) Marshall, Andrew. Hunt is on to find new Nato chief // Индепендънт. 15 август 1994. Посетен на 29 март 2009.
5. ((en)) Whitney, Craig. Facing Charges, NATO Head Steps Down // The New York Times. 21 октомври 1995. Посетен на 29 март 2009.
6. ((en)) Smith, Craig. NATO Secretary General to Leave His Post in December After 4 Years // The New York Times. 23 януари 2003. Посетен на 29 март 2009.
7. ((en)) Jaap de Hoop Scheffer // Newsmakers. Thomson Gale, 1 януари 2005.
8. ((en)) NATO Chief Steps Down // The New York Times. 18 декември 2003. Посетен на 29 март 2009.
9. ((en)) Crouch, Gregory. NATO Names a Dutchman To Be Its Secretary General // The New York Times. 23 септември 2003. Посетен на 29 март 2009.
10. ((en)) New NATO Chief Takes Over // The New York Times. 6 януари 2004. Посетен на 29 март 2009.
11. ((en)) The Associated Press: NATO names Danish prime minister secretary-general // The Associated Press. 4 април 2009. Посетен на 4 април 2009.