From Wikipedia, the free encyclopedia
Гарум е ферментиран рибен сос, който се е използвал като подправка в кухните на Финикия,[1] Древна Гърция, Древен Рим,[2] Картаген и по-късно Византия. Апиций го нарича ликуамен. Сосът се използва в повечето рецепти от Древноримската култура, макар древните гърци да го използват от по-рано.[3][4]
Също като съвременните рибни сосове и соеви сосове, гарум има силен вкус умами, поради наличието на глутамати.[5]
Сосът се приготвя чрез ферментация на кръв и вътрешности от риби. Рибарите са сортирали улова си, така че производителите на сос да могат сами да избират необходимите съставки.[6] Най-често се е приготвял от хамсии, тунци, скумрии, а понякога и от мекотели с ароматни треви. Процесът на ферментация се е извършвал в големи каменни вани, под действието на слънчевите лъчи в течение на 2-3 месеца. Прозрачната течност гарум се е образувала по повърхността на рибната субстанция.[7] Към соса обикновено са се добавяли също оцет, сол, зехтин, черен пипер и вино. Понякога се е използвал и като лекарство, например при ухапване от куче или при диария.
Поради силната миризма, която се отделя при ферментацията му, гарум е бил забранен за приготвяне в градовете. Готовият сос е запечатван в малки глинени съдове и така е бива доставян из римските провинции. В някои райони той дори напълно е заменял солта. Един от най-големите центрове за търговия с гарум е бил град Ликсус.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.