Галате

Галате, още Галати или Галата (на македонска литературна норма: Галате; на албански: Gallata), е село в Северна Македония, в община Врабчище.

Галате Галате
— село —
„Свети Никола“
Галате 41.8408, 20.8783
Страна	Северна Македония
Регион	Положки
Община	Врабчище
Географска област	Горни Полог
Надм. височина	557 m
Население	1151 души (2002)
Пощенски код	1238
Галате в Общомедия

„Света Богородица“

География

Селото е разположено на 5 километра северно от Гостивар в източното подножие на планината Шар (масива Враца).

История

В края на ΧΙΧ век Галате е българско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Галати има 325 жители българи-християни.^[1]

Всички християнски жители на Галате са сърбомани под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Галата има 48 сръбски патриаршистки къщи.^[2] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Галата има 424 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.^[3]

По време на Балканската война в 1912 година един човек от Галате се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[4]

В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Галате е село в Галатска община в Горноположкия срез и има 47 къщи с 203 жители българи.^[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 1151 жители.^[6]

Националност	Всичко
македонци	334
албанци	643
турци	173
роми	0
власи	0
сърби	1
бошняци	0
други	0

Личности

Родени в Галате

• Янакие Манасиевски (1943 – 2000), югославски македонски офицер, генерал-лейтенант
• Кольо Симов Колев, македоно-одрински опълченец; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.IX.1912 г. - неизвестно
• Марко Сърбинович (? - 1936), сръбски свещеник, национален деец на Сръбска пропаганда в Македония

Бележки

1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
5. Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии, София, 1929, стр. 24.
6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine..