Въстание на Мелис

Въстанието на Мелис на лангобардите срещу византийската власт в областта Апулия, Южна Италия избухва през пролетта на 1009 г.^[1]

Предизвикано е от засилването на данъчната тежест след сурова зима, отразила се негативно върху икономиката на региона.^[2] Вероятна причина са и административните ограничения върху местните търговци. Предводителите на въстанието – Мелис и Датус, се стремят към създаване на самостоятелно княжество с център Бари. Градът е превзет от въстаниците скоро след началото на бунта. След него в техни ръце падат и Трани и Асколи. Движението на Мелис достига до опасни размери и принуждава император Василий II да изпрати силна войска срещу въстаниците. Новият катепан на Италия Василий Месардонит обсажда Бари и след 2-месечна обсада го превзема на 11 юни 1010 (или 1011) г. с помощта на местни гърци. Падането на Бари предопределя съдбата на въстанието, чиито водачи бягат в свободните лангобардски области.^[1][3]

Според медиевиста Васил Гюзелев размириците в Апулия са толкова сериозно предизвикателство за византийската власт, че принуждават Василий II да прекрати временно (до 1014 г.) завоевателните си походи в България.^[4]

Източници

1. Falkenhausen, Vera von. Between two Empires: Byzantine Italy in the Reign of Basil II, стр. 147. Във: Magdalino, Paul. Byzantium in the Year 1000. BRILL, 2002. ISBN 978-90-04-12097-6
2. Shepard, Jonathan (съст.). The Cambridge History of the Byzantine Empire c. 500 - 1492. Cambridge University Press, 2008. ISBN 978-0-521-83231-1. Стр. 570-571
3. Норвич, Джон. Нормандцы в Сицилии. Второе нормандское завоевание 1016-1130. Москва, 2005
4. Кратка история на България. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1983, стр. 71