Военноморска академия, Ливорно

Военноморската академия^[1] (на италиански: Accademia Navale) в Ливорно е военноморско училище, който провежда базово военно обучение на бъдещи младши офицери от военноморския флот на Италия.

История

„Accademia Navale“ е открита на 6 ноември 1881 г. Първоначално е настанена в болницата „Св. Джакомо“. Създадена е от тогавашния военноморски секретар адмирал Бенедето Брин като обединение на Regia scuola di marina на Кралство Сардиния (в Генуа) и Borbonica (в Неапол) след обединението на Италия и създаването на Кралския военноморски флот.

Сред първите кадети, обучавани в академията, е Манлио Гарибалди, последният син на Джузепе Гарибалди.

Всъщност до 1929 г. италианското военноморско училище си остава средно учебно заведение с три клона: класическа гимназия, реално училище и техникум. Едва през 1929 г. лично по инициатива на Бенито Мусолини е направен опит да се надскочи нивото на средното образование, но половинчато. Тогава е взето решение, че на възпитаниците на Военноморско училище – Ливорно ще се признават първите две години от обучението в университет, но за да получат диплома за висше образование, трябва да учат допълнително в някой от италианските университети^[2]. Тези положения са актуални и до днес при обучението на италианските офицери от ВМС.

Българската следа във Военноморското училище в Ливорно

Почти веднага след създаването му Военноморското училище в Ливорно приема за обучение и стипендианти на приятелски държави. Сред тях са и стипендиантите на Министерството на войната на княжество България.

Българите учат военноморските науки в Ливорно на три пъти със съответните прекъсвания в периода от 1888 до 1938 г. (половин век). Общо са приети за обучение 12 кадети (курсанти) и двама слушатели (младшите офицери Панайот Миларов и Стефан Цанев)^[3]. От това количество приетите през 1914 г. шест български кадети не успяват да се дипломират в Ливорно, защото са отзовани по политически причини^[4], доколкото през май 1915 г. Италия нарушава своя неутралитет и влиза в Първата световна война на страната на Антантата.

Реализацията на завършилите в Ливорно български военноморски офицери е добра.

Възпитаникът на Военноморското училище в Ливорно капитан I ранг Йордан Минков е началник на Унтерофицерската морска школа^[5] през 1897 г.^[6], а бившият слушател капитан I ранг Стефан Цанев е командващ на българския военен флот (тогава Морските на Негово Величество войски) през Отечествената война 1944 – 1945 г. Капитан I ранг Христо Кукенски е първият командир и на двата български ескадрени миноносеца, впоследствие известен преподавател във ВВМУ „Н.Й. Вапцаров"^[7], за което е удостоен със стела на Алеята на преподавателя. Следва да се добави, че Хр. Кукенски се изявява и като мемоарист, при което описва своето обучение в Ливорно^[8].

От гледна точка на статистиката е важно да се отбележи, кога възпитаниците на това италианско военноморско училище са най-многочислени сред офицерите в българския военен флот. Този максимум е отбелязан през 1941 г., когато 5,5% от офицерския състав на Морските на Негово Величество войски са възпитаници на Военноморското училище в Ливорно^[9].

В нашето съвремие ВВМУ „Н.Й. Вапцаров“ и Военноморското училище – Ливорно поддържат тесни приятелски отношения, като курсантите на двете училища ежегодно участват в съвместни морски състезания.

Източници

1. „Академия“ в българската военна терминология е учебно заведение, което подготвя старши или висши офицери. Училището в Ливорно се нарича академия по традиция и е резултат от дословен и всъщност неточен превод на български език.
2. Santoni, A. Cenni storici. A Short History. In: L’Accademia navale di Livorno. Pisa, Primula, 1997, p. 24.
3. Кожухаров, А. Обучението на българските морски офицери зад граница (1882-1944). Варна, Тера Балканика, 2015.
4. Memoriale. Accademia Navale, 1914 – 915, pp. 69, 70, 78, 90, 104, 114, 116.
5. Названието на съвременното ВВМУ „Н.Й. Вапцаров" в периода 1892 – 1899 г.
6. ДВИА, Ф. 1027, Оп. 1, а.е. 2, л. 89 г.
7. Кожухаров, А. Н. За българите – възпитаници на италианското военноморско училище в Ливорно. // Стратегии на образователната и научна политика, кн. 2, 2011, с. 164 – 181.
8. Кукенски, Христо. Живот с морето. София, Издателска къща „Земя“, 1993.
9. ДВИА, Ф. 7, Оп. 1, а.е. 206, л. 147.