Водна зона

„Водна зона“ е територия заета от вода. Като водни зони могат да се разглеждат водосборни райони, карстови райони, ледници, речни, езерни, морски, океански територии или отделни техни части, очертани с някакви граници или определяне на зоната по дадени характерни черти.

Разновидност на водните зони са: влажните зони, които са жизненоважни за поддържане на екологическото равновесие. На 2 февруари 1971 година в град Рамсар, Иран е постигнато международно споразумение за опазване на влажните зони, получило популярност, като Рамсарската конвенция. Определението в Конвенцията за влажните зони включва: „...блата, торфища, мочурища или открити водни площи, естествени или изкуствени, постоянни или временни, статични или течащи, сладки, бракични или солени, включително територии с морска вода, дълбочината на които при отлив не надхвърля шест метра”...

По силата на това споразумение България е представена от 10 влажни зони с обща площ около 20 306 ха. Тези зони са: Езеро „Сребърна“, Дуранкулашко езеро, Шабленско езеро, Комплекс „Беленски острови“, Поморийско езеро, Атанасовско езеро, Езеро „Вая“, Местността „Пода“, Комплекс „Ропотамо“ и Остров „Ибиша“.

„Водна зона“ е и наименованието на информационен портал. Интернет проекта (www.vodnazona.com Архив на оригинала от 2008-03-12 в Wayback Machine.) е създаден да предоставя информация на българските потребители за проблемите и дейностите съпричастни към водните ресурси.