Владо Черноземски
български революционер From Wikipedia, the free encyclopedia
Величко Димитров Керин, известен с псевдонимите си Владо Георгиев Черноземски, Владо Димитров Черноземски и Владо Шофьора,[1] е български революционер, терорист на Вътрешната македонска революционна организация, убиец на крал Александър I Караджорджевич в Марсилския атентат.
| Владо Черноземски | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
19 октомври 1897 г.
|
|---|---|
| Починал | 9 октомври 1934 г.
|
| Партия | Вътрешна македонска революционна организация (1922 г.) |
| Владо Черноземски в Общомедия | |
Черноземски е известен атентатор[2][3][4][5][6][7][8], привърженик на тактиката на терористични атаки, характерна през онзи период за организацията.[9][10][11][12][13][14] Остава в историята като изпълнител на атентата в Марсилия срещу краля на Югославия Александър I Караджорджевич през 1934 г. Вероятно Владо Черноземски избира псевдонима си Петър Келеман по името на терориста от ВМОРО Спиро Килиманов[15].
Биография
Семейство
Владо Черноземски е роден през 1897 година в семейството на Димитър Керин и Риса Балтаджиева от чепинското село Каменица, днес квартал на Велинград. Родителите му са местни селяни, но родовите им корени са в Разлога. Завършва третокласно образование в родното си село. През 1911 година майка му почива. Като млад има склонност към алкохола, но по-късно става пълен въздържател и вегетарианец.[16] Величко служи като войник първоначално в Пловдив. Участва и в Първата световна война, като служи в инженерните войски. Уволнява се през 1919 г. Година по-късно се жени. Работи като шофьор и часовникар. През 1923 се ражда дъщеря му Латинка. През 1925 се развежда. По-късно се жени отново и живее в София до 1932, когато изчезва от България и следите му се губят. Черноземски е идентифициран през 1934 г. след ексхумация на трупа на дотогава неизвестния атентатор от Марсилия.[17]
Четник на ВМРО
Владо Черноземски става член на ВМРО през 1922 година и се включва в четата на войводата Иван Бърльо. Именно тогава тръгва и легендата за щипския произход на Владо Шофьора, наричан така заради краткотрайната му работа като шофьор в дупнишките тютюневи складове.
В началото на 1920-те години Черноземски се преселва в Банско, където изпълнява задачи на възстановената от Тодор Александров македонска освободителна организация. През 1923 – 1924 година е в четата на Траян Лакавишки. Като четник действа в Щипско, Кочанско и Радовишко. Участва в общо над 15 престрелки с полиция и жандармерия в Кралството на сърби, хървати и словенци. Става известен като един от най-добрите стрелци в организацията, смел, хладнокръвен и дисциплиниран човек.
През 1924 година Тодор Александров го призовава в София и Владо Черноземски се поставя на разположение на ЦК на ВМРО за изпълнение на специални задачи.
Атентатор на ВМРО
Смъртта на Александров през август 1924 година отприщва поредица от убийства и разчистване на сметки сред македонската емиграция в Царство България. Новото ръководсто на ВМРО, начело с Иван Михайлов, възлага на Владо убийството на народния представител от БКП и бивш деец на ВМОРО Димо Хаджидимов. През 1924 година Софийският окръжен съд го осъжда на смърт чрез обесване, но присъдата не е изпълнена, а през 1925 година Черноземски бяга от конвоиращите го полицаи. През 1927 година изявява готовност да организира атентат в заседателната зала на Обществото на народите, като се самовзриви, за да привлече вниманието на световната общественост върху съдбата на македонските българи, но неговото предложение не е прието.[18][19] През 1930 година, по поръчка на Михайлов, с когото става много близък, убива бившия член на Задграничното представителство на ВМРО Наум Томалевски. Заловен и осъден на доживотен затвор, Черноземски е амнистиран и освободен през 1932 година.[20]
Марсилски атентат
В 1929 година в България по покана на Националния комитет на македонските емигрантски организации идва хърватският революционен деец д-р Анте Павелич. По време на това посещение той се среща с Иван Михайлов и сключва споразумение с ЦК на ВМРО за съвместна борба за извоюването на независимост за Македония и Хърватия. След освобождаването си от затвора през 1932 година Черноземски тайно отпътува за Италия, където е назначен за инструктор-терорист в специалния лагер на Усташа в Борготаро,[21] а след това е изпратен за инструктор-терорист в базата им в Унгария, Янка Пуста.[22] Най-голямата планирана акция на усташите е атентат срещу югославския крал Александър. Според първоначалния замисъл Черноземски е само инструктор на бойната група. На 9 октомври 1934 година в Марсилия, след като преценява, че хърватите психологически не са в състояние да осъществят акцията и тя е пред провал, Владо Черноземски поема инициативата. Той лично прострелва смъртоносно краля на Югославия Александър I Караджорджевич, като убива или ранява и част от придружаващите го официални лица, включително френския министър на външните работи Луи Барту.[23] Ранен тежко от полицията и ритан от тълпата, той е откаран в полицейски участък, където е подложен на разпит. Умира същата вечер, без да издаде нищо. Идентифициран е впоследствие по татуираните на ръката му изображение на череп с пресечени кости и надпис под тях В.М.Р.О.[17] Погребан е на неизвестно място в запечатан ковчег в гробището „Св. Петър“,[24] като на погребението присъствали само двама детективи и гробари.
По този повод Черноземски е смятан за най-опасния терорист в Европа по онова време.[25][26] Следва да се отбележи, че политическото определение тероризъм тогава е използвано предимно от някои антибългарски среди.[27][28] Все пак определението „терористична дейност“ за действията на Черноземски се потвърждава от чужди специалисти по Македонския въпрос и научни публикации на БАН.[29][30][31]
След края на Втората световна война се твърди, че атентатът е организиран от Абвера като част от операция „Тевтонски меч“. Главен координатор на операцията е помощникът на германския военен аташе в Париж – капитанът от Генералния щаб – Ханс Шпайдел, който след Втората световна война е главнокомандващ Сухопътните сили на НАТО в Централна Европа. За изпълнители на операцията са били определени Усташа.
Балистичният доклад за куршумите, открити в автомобила, в който е извършен атентатът, е изготвен през 1935 г., но не е на разположение на обществеността до 1974 г. Той разкрива, че министър Барту е бил убит от куршум с калибър, използван тогава от френската полиция.[32]
На името на Владо Черноземски днес са наименувани улици в Благоевград и Велинград. На него е наречена младежката революционна организация ВМРО „Владо Черноземски“ и дружества на МПО в Канада (Македонска патриотична организация „Владо Черноземски“ (Уиндзор)) и Австралия (Македонска патриотична организация „Владо Черноземски“ (Шепъртън)).[33]
Външни препратки
- Възпоменателни дни „Владо Черноземски“ Архив на оригинала от 2009-10-12 в Wayback Machine.
- Митре Стаменов. „Атентатът в Марсилия. Владо Черноземски. Живот, отдаден на Македония“, София, 1993. Архив на оригинала от 2010-04-09 в Wayback Machine.
- Кадри с убийството и погребението на Александър I и песента за Владо Черноземски
- "Събитието в Марсилия" - спомените и сведенията на Иван Михайлов за Черноземски и убийството на крал Александър Караджорджевич, публикувано в "Спомени IV", Индианаполис, САЩ, 1973 година
- "Спомени за Владо Черноземски (по случай 5 години от героичния му подвиг)", възпоменателна статия на Иван Михайлов, публикувана във в-к "Македонска Трибуна", год. XIII, бр. 659, Индианаполис, САЩ, 5 октомври 1939 година
- "В Белград след подвига на Черноземски", - възпоменателна статия на Сотир Тренчев, публикувана във в-к "Пелистерско Ехо", год. I, бр. 42, Битоля, 17 октомври 1942 година
- "Сведения за Владимир Георгиев Черноземски" - сведения за Черноземски от неговия съратник Мирчо Кикиридков, дадени на българската полиция на 15-16 октомври 1934 година
- "Едно необходимо уточнение (Какъв е по народност Владо Черноземски)" - статия на Иван Михайлов за Владо Черноземски, Indianapolis, USA, 1971 година
Източници
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.