From Wikipedia, the free encyclopedia
Вилю̀й (на якутски: Бүлүү) е голяма река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Красноярски край (Евенкски автономен окръг) и Република Якутия (Саха), ляв приток на Лена. Дължината ѝ е 2650 km, която ѝ отрежда 7-о място по дължина сред реките на Русия.
| Вилюй | |
 Праговете на река Вилюй в средното течение | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение |  РусияКрасноярски край Република Якутия (Саха) |
| Дължина | 2650 km |
| Водосб. басейн | 454 000 km² |
| Отток | 1520 (устие) m³/s |
| Начало | |
| Място | Средносибирско плато Красноярски край |
| Координати | |
| Надм. височина | 509 m |
| Устие | |
| Място | Лена → море Лаптеви |
| Координати | |
| Надм. височина | 31 m |
| Вилюй в Общомедия | |
Река Вилюй води началото си от Вилюйското плато, разположено в централната част на Средносибирското плато, на 509 m н.в., на 86 km северозападно от село Еконда, в източната част на Евенкския автономен окръг на Красноярски край.
Горното течение на реката е с дължина от 938 km, от извора до устието на река Чиркуо (при 1712 km). В този участък Вилюй тече в югоизточна посока (606 km) и южна посока (332 km) през югоизточната част на Средносибирското плато. В първите 227 km долината ѝ е широка и силно заблатена, с обширна заливна тераса, по която реката силно меандрира сред прочутите сибирски „трапи“ (характерни скални образувания). След село Еконда долината на Вилюй се стеснява и вдълбава, но остава все пак със значителна ширина, но меандрите ѝ намаляват. При устието на река Чиркуо водите ѝ се вливат в голямото Вилюйско водохранилище (дължина 470 km).
След изтичането си от водохранилището започва средното течение на реката с дължина 797 km, до устието на река Марха (при 518 km). В този участък Вилюй образува голямата Сунтарска дъга изпъкнала на юг. Тук в началото до село Олагут долината ѝ е тясна, със стръмни склонове и множество прагове. След това долината ѝ отново се разширява, склоновете ѝ стават полегати, появява се едностранна заливна тераса, а скоростта на течението намалява.
След устието на река Марха запачва долното течение на Вилюй (518 km). Тук реката тече през западната част на обширната Централноякутска равнина в много широка, плоска, силно заблатена долина с почти незабележими склонове и обширна заливна тераса. По нея Вилюй силно меандрира, разделя на ръкави, с острови между тях (най-голям остров Хочентах 15 km) и множество постоянни и временни езера (старици). Влива отляво в река Лена, при нейния 1102 km, на 31 m н.в., северозападно от село Тас-Тумус, Република Якутия (Саха).
Водосборният басейн на Вилюй има площ от 454 хил. km2, което представлява 18,23% от водосборния басейн на река Лена и се простира на части от Красноярски край (източната част), Иркутска област (крайната северна част) и Република Якутия (Саха) (западната и централна част). Във физикогеографско отношение водосборният басейн на реката обхваща: източните и югоизточни части на Средносибирското плато, северните части на Приленското плато и западните части на Централноякутската равнина. Целият водосборен басейн на реката се намира в зоната на тайгата и в зоната на вечно замръзналата земя. Във водослорния басейн на Вилюй има 67 266 малки езера.
Границите на водосборния басейн на реката са следните:
Река Вилюй получава над 300 притока с дължина над 15 km, като 33 от тях са с дължина над 100 km, в т.ч. 3 притока с дължина от 500 до 1000 km и 2 притока с дължина над 1000 km:
Подхранването на реката е смесено, като преобладава снежното (до 80%), а дъждовно и подземното не превишава 20%. Режимът на оттока се характеризира с кратки и високи (края на май и началото на юни) пролетни води и продължително лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични големи прииждания в резултата от поройни дъждове. Среден многогодишен отток при Вилюйската ВЕЦ (на 1315 km от устието) около 600 m3/s, при село Сунтар (при 737 km) 742 m3/s, в устието 1520 m3/s, което като обем представлява 47,973 km3/год. Река Вилюй замръзва в края на октомври. Замръзването продължава около 7 месеца и се размразява в края на май.
Среден многогодишен отток в продължение на 55 години при село Хатарик-Хомот (при 122 km).[1]
По дългото течение на Вилюй са разположени сравнително доста населени места в сравнение с другите сибирски реки:
На река Вилюй са построени две водноелектрически централи: Вилюйската (648 MW, 1967 г.) и Светлинската (270 MW). Тези електроцентрали са основният източник на електроенергия за местната промишленост и населените места Ленск, Мирни, Айхал, Удачни, Алмазни, Чернишевски и Светли.
До построяването на Вилюйското и Светлинското водохранилища река Вилюй е била плавателна при високи води на 1948 km от устието, но сега корабоплаването се осъществява на 3 отделни участъка, тъй като на преградните стени на водохранилищата не са изградени шлюзове:
Регулярно корабоплаване по реката от края на май до средата на октомври се извършва до село Сунтар (737 km).
В басейна на реката са установени находища на диаманти (Мирни, Айхал), желязна руда, фосфорити, въглища, природен газ и злато.
След началото на промишленото усвояване на региона на реката се наблюдава тревожна екологична обстановка. Най-съществените фактори, създаващи негативни ефекти:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
