Вилорога антилопа

Вилорогата антилопа^[2] или вилорог (Antilocapra americana) е чифтокопитен бозайник и единствен съвременен представител на семейство Вилорогови (Antilocapridae). Въпреки името си обаче, тя не е същинска антилопа и представлява своеобразен преход между Еленови и Кухороги. Скорошни проучвания дори сочат много близко родство с Жирафови. Рогата ѝ са изградени от кератин, израстващ върху костна основа, като външният рогов слой се сменя всяка година.

Вилорога антилопа

♂ Вилорога антилопа

♀ Вилорога антилопа

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) (без ранг): Зверозъби влечуги (Theriodontia) клас: Бозайници (Mammalia) (без ранг): Еутерии (Eutheria) разред: Чифтокопитни (Artiodactyla) семейство: Вилорогови (Antilocapridae) род: Antilocapra вид: Вилорога антилопа (A. americana)

Научно наименование

Antilocapra americana (Ord, 1815)

Разпространение

Синоними

Antilocapra anteflexa Gray, 1855 Antilope furcifer H. Smith, 1821

Обхват на вкаменелости

претиглий – настояще, 2,5019 – 0 Ma Плц Пт Тиглий Ебу В М Б Йоний Т

Вилорога антилопа в Общомедия

[ редактиране ]

Общи сведения

Височина в холката около един метър. Възрастните мъжки тежат 45-60 кг, а женските – 35-45 кг. Окраската на вилорогата антилопа е жълто-кафява до червеникава с бяла задница, корем и две бели ивици на шията. Мъжките се отличават с черни очертания на бузите си и дълги до 50 см рога с едно малко разклонение и извити назад и навътре краища. Рогата на женските са много по-малки и прави. Има големи очи и много остро зрение с 320 градуса на полезрение.

Разпространение

Разпространена е от южен Саскачеван и Албърта в Канада през САЩ (Северозападна Минесота, Тексас, Аризона) до Сонора, Долна Калифорния и Сан Луис Потоси в Северно Мексико.

Начин на живот и хранене

Стадо вилороги антилопи през зимата

Живее на стада в прерията, но се среща и в пустинни местности или храсталаци. През размножителния сезон в края на лятото стадата се пръскат, за да се съберат отново в началото на зимата. Тези стада могат да наброяват повече от стотина индивида, които се движат непрекъснато в търсене на храна: треви, житни растения, клонки, дори кактуси. В полупустинните райони вилорогата антилопа понася добре жаждата, но при възможност изпива големи количества вода.

Размножаване

През май-юни бременната женска се отделя от стадото, за да роди 1-2 малки. Те се раждат с тегло около 2 кг и са сивкави на цвят. На тримесечна възраст добиват окраската на възрастни, а рогата им се появяват в края на годината.

Допълнителни сведения

Вилорогата антилопа е най-бързото сухоземно животно в Северна Америка. Тя може да пробяга големи разстояния, поддържайки скорост от 50 км/ч, но в случай на нужда развива до 90 км/ч, като прави големи петметрови скокове.

Природозащитен статус

Вилорогата антилопа е вписана в Червения списък на световнозастрашените видове на IUCN като вид с малък риск.^[3]

Бележки

1. Antilocapra americana (Ord, 1815). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
2. Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях // EUR-Lex. Посетен на 2022-10-04.
3. Antilocapra americana (IUCN Red List of Threatened Species, 2007)