Виктор Райчев

Виктор Иванов Райчев е български диригент и композитор, брат на композитора Александър Райчев и на оперния диригент Ромео Райчев. В продължение на 30 години, от 1952 до 1982 година, е диригент и директор на Музикалния театър „Стефан Македонски“.

Виктор Райчев
български композитор
Роден	24 май 1920 г. София, Царство България
Починал	5 януари 1999 г. (78 г.) София, Република България
Учил в	Национална музикална академия
Семейство
Братя/сестри	Александър Райчев

Биография

Роден е в София в семейството на занаятчия. Започва да учи музика на 14-годишна възраст, но дълго време заниманията му са само любителски. През 1944 година завършва стопански науки в Софийски университет. След това, докато отбива редовната си военна служба, основава и ръководи самодеен ансамбъл към I дивизия. Така решава да продължи да се занимава с музика професионално.

През 1952 година Виктор Райчев завършва Държавната консерватория в класа по диригентство на Асен Димитров и класа по композиция на Парашкев Хаджиев. Още докато следва, става ръководител на Ансамбъла при профсъюзния дом „Георги Димитров“ (1948­-57). С дипломирането си започва работа в Музикалния театър „Стефан Македонски“ първо като диригент, през 1959 г. като главен диригент, а от 1962 до 1967 година – като директор. На сцената на театъра поставя за първи път множество оперети на български, съветски и западноевропейски автори.^[1] През 1982 година заболява и се оттегля от активна творческа и диригентска дейност.^[2]

Първите си композиционни опити Райчев започва през 1939 година. По време на следването си пише хорови и солови вокални творби, детски песни и композиции за пиано, като в интонационно отношение, творбите му се определят най-близо до естрадата, градските романси и маршовете. По-късно се ориентира към оперетния жанр. По-значимите му произведения са оперетите „Младостта на маестрото“ (посветена на Маестро Георги Атанасов) и „Балът на жените“, а сред песните – „Воювай за светъл живот“ и „Мирно небе“.

През 1959 година Виктор Райчев е удостоен с орден „Кирил и Методий“ II степен.^[1] През 1971 година песента му „Дон Кихот“ печели второ място на фестивала „Златният Орфей“^[3], през 1976 година трето място на същия фестивал заема песента му „Ще си отидеш“, изпълнена от Йорданка Христова^[4].

Творчество

Опера

„Сянката“ – комична приказка по Еди Шварц (1966, София, ДМТ).

Оперети

„Младостта на Маестрото“ – по либрето на Емил Видлички (1957, София, ДМТ);

„Покорител на земи и сърца“ (още известна като „Женски герой“) – по либрето на Коста Наумов и П. Стефанов по Плавт (1958, София, ДМТ);

„Бал на жените“ – по либрето на Емил Видлички (1959; 1960, София, ДМТ);

„Щастливецът“ (1964, София, ДМТ);

„Къщичка от карти“ (1969, София, ДМТ);

„Срещи“ (1974, София, ДМТ);

„Хъшове“ (романт. опера) по Иван Вазов (1975, София, ДМТ).

Хорово-оркестрови

„Молитва от Ботев връх“ ­ балада (1980);

„Смъртта на Самуила“ ­ балада за смесен хор, солист и оркестър, и други.

Камерни

„Серенада“ (1967).

12 пиеси за пиано, и други.

Източници

1. Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. (на български)
2. Im Memoriam: Виктор Райчев (1920 – 1999) Архив на оригинала от 2017-07-29 в Wayback Machine., вестник Култура, 1999 г.
3. Биографични данни за Виктор Райчев Архив на оригинала от 2010-05-19 в Wayback Machine., сайт на Съюза на българските композитори
4. Биографична информация за Йорданка Христова