Видин (община)

Община Видин e община в Северозападна България и е една от съставните общини на област Видин. Общинският център е град Видин.

Вижте пояснителната страница за други значения на Видин.

---

Видин (община) 43.985624, 22.877313
Знаме        Герб
Общи данни
Област	Област Видин
Площ	512.932 km²
Население	65 727 души
Адм. център	Видин
Брой селища	34
Сайт	vidin.bg
Управление
Кмет	Цветан Ценков (СДС, НДСВ, Новото време; 2019)
Общ. съвет	37 съветници ГЕРБ (9) ЕДИННИ ЗА ПРОМЯНА (9) НАДЕЖДА (6) БСП (5) ДПС (3) ЗС „АЛ. СТАМБОЛИЙСКИ“ (2) ЕДИННА НАРОДНА ПАРТИЯ (2) НФСБ (1)
Видин (община) в Общомедия

Географска карта на община Видин

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в североизточната част на област Видин. С площта си от 512,932 km² е най-голямата сред 11-те общините на областта, което съставлява 16,79% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на изток – Румъния;
• на юг – община Димово;
• на запад – община Грамада и община Кула;
• на северозапад – община Бойница
• на север – община Брегово и община Ново село.

Релеф, води

Релефът на общината е предимно равнинен и слабо хълмист. Територията ѝ попада в най-северозападната част на Западната Дунавска равнина. По-голямата, източна част се заема от обширната и равна Видинска низина (224 km²) и тук, югоизточно от с. Ботево, на брега на река Дунав се намира най-ниската ѝ точка – 28 m н.в. Останалите периферни части на общината са със слабо хълмист релеф, с дълбоко всечените долини на десните притоци на Дунав. Най-високата ѝ точка е връх Алботин (251 m), разполоен в най-северозападната ѝ част, северно от Алботинския скален манастир.

Основна водна артерия в община Видин е участък от река Дунав на протежение от 48 km – от km 773 до km 821 (километрите се броят от устието на реката). От север на юг като десни притоци на Дунав се редуват долните течения на реките Тополовец (с левия си приток Делейнска река), Войнишка река и Видбол. В хълмистите части на общината те протичат в дълбоки долини, а при навлизането си във Видинската низина долините им стават широки и полегати, наклонът им е минимален, а течението бавно и мудно.

Населени места

Общината има 34 населени места с общо население 47 847 жители по преброяването от 7 септември 2021 г.

Населено място (старо име)	Преброяване (от септември 2021)[1]	По настоящ адрес (ГРАО от 15 септември 2024)[2]	Площ (km²)	Гъстота (д/km²)	Надморска височина (м)
Акациево (Раяновци)	82	70	3,486	20.08	44
Антимово (Шеф)	466	482	11,962	40.29	40
Бела Рада	407	437	25,569	17.09	113
Ботево (Сабри паша кьой, Ботьово)	54	55	4,937	11.14	36
Буковец	610	602	18,152	33.16	63
Видин	35784	44036	63,218	696.57	37
Войница	51	69	14,199	4.86	208
Въртоп	67	41	14,213	2.88	209
Гайтанци	95	43	13,716	3.14	192
Генерал Мариново (Мусумане)	93	124	7,077	17.52	76
Гомотарци (Евдокия)	536	551	23,016	23.94	57
Градец (Гърци)	1103	1209	43,56	27.75	58
Динковица	119	127	7,702	16.49	96
Долни Бошняк	51	51	5,301	9.62	102
Дружба (Молалия, Свети Петър)	165	145	13,952	10.39	110
Дунавци	1755	2377	31,005	76.67	56
Жеглица	143	164	10,766	15.23	138
Ивановци	91	74	6,75	10.96	201
Иново	634	643	20,082	32.02	52
Каленик	188	210	11,631	18.06	223
Капитановци	816	853	13,769	61.95	43
Кошава	285	358	12,618	28.37	38
Кутово	591	696	21,57	32.27	40
Майор Узуново (Халваджии)	213	249	9,848	25.28	92
Новоселци	855	901	в землището на град Видин	-	35
Пешаково (Гюзелия)	98	82	7,157	11.46	87
Плакудер	62	84	6,642	12.65	161
Покрайна (Кирим бег, Цар Борисово)	1008	1086	14,91	72.84	39
Рупци	174	131	8,368	15.65	48
Синаговци	331	341	23,793	14.33	92
Слана бара (Татарджик)	324	343	11,739	29.22	36
Сланотрън	377	439	15,991	27.45	38
Търняне	122	113	4,901	23.06	62
Цар Симеоново (Глотинци, Симеоново)	97	77	11,332	6.79	37
Общо за общината:	47847	57263	512,932	111.64
Населените места с кмет са със зелен фон, а тези без кметство – с жълт.

Административно-териториални промени

• през 1879 г. – с. Сабри паша кьой е преименувано на с. Ботьово от населението без административен акт;
• Височайши доклад № 5390/обн. 1 юли 1882 г. – преименува с. Глотинци на с. Цар Симеоново;
• Височайши доклад № 1251/обн. 7 март 1883 г. – преименува с. Назърска махала на с. Гурково;
• МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Шеф на с. Антимово;

– преименува с. Мусумане на с. Генерал Мариново;

– преименува с. Гърци на с. Градец;

– преименува с. Гомотарци на с. Евдокия;

– преименува с. Халваджии на с. Майор Узуново;

– преименува с. Фусовица на с. Михалаки Георгиево;

– преименува с. Гюзелия на с. Пешаково;

– преименува с. Молалия на с. Свети Петър;

– преименува с. Татарджик на с. Слана бара;

– преименува с. Кирим бег на с. Цар Борисово;

• МЗ № 2604/обн. 28 май 1947 г. – възстановява старото име на с. Евдокия на с. Гомотарци;
• Указ № 334/обн. 13 юли 1951 г. – преименува с. Цар Борисово на с. Покрайна;
• указ № 317/обн. 13 декември 1955 г. – заличава селата Видбол и Гурково и ги обединява в едно населено място с. Дунавци;
• през 1956 г. – осъвременено е името на с. Ботьово на с. Ботево без административен акт;
• указ № 582/обн. 29 декември 1959 г. – заличава с. Михалаки Георгиево и го присъединява като квартал на с. Синаговци;

– заличава с. Смърдан и го присъединява като квартал на с. Иново;

• Указ № 381/обн. 25 октомври 1960 г. – преименува с. Раяновци на с. Акациево;
• указ № 519/обн. 26 декември 1961 г. – заличава селата Антимово и Кутово и ги обединява в едно населено място с. Златен рог;
• Указ № 466/обн. 28 август 1964 г. – преименува с. Свети Петър на с. Дружба;
• Указ № 546/обн. 15 септември 1964 г. – признава с. Дунавци за с.гр.т. Дунавци;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – преименува с. Цар Симеоново на с. Симеоново;
• Указ № 1942/обн. 17 септември 1974 г. – признава с.гр.т. Дунавци за гр. Дунавци;
• Указ № 1580/обн. 22 май 1987 г. – заличава с. Новоселци и го присъединява като квартал на гр. Видин;
• Указ № 3005/обн. ДВ бр. 78/9 октомври 1987 г. – закрива община Дунавци и присъединява гр. Дунавци и селата Ботево, Буковец, Въртоп, Гайтанци, Жеглица, Ивановци, Симеоново, Синаговци и Търняне и техните землища към община Видин;
• Указ № 250/обн. 22 август 1991 г. – заличава с. Златен рог и го разделя на две нови населени места – с. Антимово и с. Кутово;
• Указ № 231/обн. 22 октомври 1993 г. – възстановява старото име на с. Симеоново на с. Цар Симеоново;
• Указ № 187/обн. Дв бр. 63/1 август 2000 г. – отделя кв. Новоселци от гр. Видин и го признава за отделно населено място – с. Новоселци;
• Указ № 64/обн. 6 април 2001 г. – отделя с. Каленик и землището му от община Кула и го присъединява към община Видин.

Население

Община Видин
Година	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2011	2021
Население	55071	56078	60298	67213	82484	87202	85974	77480	63257	47847
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Население по възраст

Население по възрастови групи към септември 2021 година [1]
Общо	0 – 4	5 – 9	10 – 14	15 – 19	20 – 24	25 – 29	30 – 34	35 – 39	40 – 44	45 – 49	50 – 54	55 – 59	60 – 64	65 – 69	70 – 74	75 – 79	80 – 84	85+
47847	1500	1799	2146	2125	1687	1731	2234	2699	3201	3917	4040	3532	3514	3943	4230	2908	1515	1126

Етнически състав

Етноси в община Видин (2011)
Етническа група			процент
българи			92.40%
цигани			6.36%
турци			0.11%
други и неопределени			1.13%

По етническа група от общо 59032 самоопределили се (към 2011 година)^[3]:

• българи: 54546
• турци: 66
• цигани: 3753
• други: 322
• неопределени: 345

Политика

Центърът с високата сграда на общината

• 2019 – Цветан Петров Ценков (Местна коалиция СДС, НДСВ, Нова алтернатива, ЗНС, БЗНС, БДСР) печели на втори тур с 58,29% срещу Огнян Кирилов Ценков (ГЕРБ) с 39,49%.
• 2015 – Огнян Кирилов Ценков (ГЕРБ) печели на втори тур с 55,06% срещу Росица Любенова Кирова (Коалиция Единни за промяна) с
• 2011 – Герго Гергов (БСП, ЗСАС) печели на втори тур с 53,26% срещу Владимир Тошев (ГЕРБ)
• 2007 – Румен Видов (ГЕРБ) печели на втори тур с 65% срещу Иван Ценов (Коалиция „ЗА ВИДИН“)
• 2003 – Иван Ценов (Всички за Видин) печели на втори тур с 52% срещу Добромир Тодоров (БСП, ПД Социалдемократи, ОБТ, БЗС Александър Стамболийски).
• 1999 – Иван Ценов (ОДС) печели на първи тур с 56% срещу Кръсто Спасов (БСП, БЗС Александър Стамболийски, ПК Екогласност, БКП Георги Димитров, БЕКП).
• 1995 – Иван Симеонов (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 60% срещу Борис Спасов (Обединена демократична опозиция).

Транспорт

През общината преминава последният участък от 36,3 km от трасето на жп линията Мездра – Бойчиновци – Брусарци – Видин.

През общината преминават изцяло или частично 9 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 134,4 km:

• началният участък от 33,2 km от Републикански път I-1 (от km 0 до km 33,2);
• началният участък от 10,7 km от Републикански път II-11 (от km 0 до km 10,7);
• началният участък от 7,2 km от Републикански път II-12 (от km 0 до km 7,2);
• началният участък от 14,7 km от Републикански път II-14 (от km 0 до km 14,7);
• началният участък от 17,6 km от Републикански път III-121 (от km 0 до km 17,6);
• последният участък от 6,4 km от Републикански път III-122 (от km 31,5 до km 37,9);
• целият участък от 14,4 km от Републикански път III-1221;;
• последният участък от 14,2 km от Републикански път III-1411 (от km 11,3 до km 25,5);
• последният участък от 16 km от Републикански път III-1413 (от km 9,1 до km 25,1).

Топографска карта

• Лист от карта K-34-10. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта L-34-142. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
2. www.grao.bg
3. www.nsi.bg

Литература

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

Външни препратки

• Официален сайт на община Видин Архив на оригинала от 2017-04-11 в Wayback Machine.
• Видински информационен портал
• Нов портал на Видин Архив на оригинала от 2011-07-17 в Wayback Machine.
• Географска характеристика Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine.