Весталка

Весталки (на латински: virgines Vestales; sg. virgo Vestalis) се наричат жриците на богинята Веста.

Служба като весталка

В храма на богинята имало шест весталки, чиито главни задължения се състояли в поддържането на свещения огън. В Древен Рим те заемали почетно положение – техните показания в съда имали решаващо значение. Обида отправена към весталка се наказвала със смърт, а ако тя срещала престъпник, осъден на смърт, екзекуцията се отменяла.

Подборът на кандидатките за весталка бил много строг: от патрицианските семейства по жребий се излъчвали 20 девойки на възраст от 6 до 10 години без физически недъзи. След това pontifex maximus избирал от тях 6, които постъпвали за десет години на обучение при старшите весталки. След посвещаването и принасянето в жертва на отрязаните си коси, момичетата били обличани в бели дрехи и към името им добавяли „Амата“. После 10 години жриците изпълнявали служба в храма. Следващите 10 години те обучавали новите млади весталки, след което /след 30 години в храма/ могли най-накрая да се завърнат в родния си дом и да се омъжат.

Най-голямото провинение на една весталка било загуба на целомъдрието – това се считало за осквернение на светостта на храма на Веста: виновната весталка била заравяна жива в земята.^[1] Друго провинение било загасването на свещения огън, което било тълкувано като лоша поличба за града – тогава провинилата се жрица била бичувана от понтифекса.

Галерия

• 
  Главна весталка, скулптура
• 
  Весталка в изображение от 19 век от Фредерик Лейтън
• 
  Руини на Къщата на Весталките в Римския форум

Известни весталки

• Аквлия Севера, за която се жени император Елагабал след скандал. Според Дион Касий заради сватбата си, която погазва законите и оскверняването на весталка, Елагабал е трябвало да бъде публично бичуван на форумът, хвърлен в затвора, а след това убит.^[2]
• Коелия Конкордия, последната оглавявала ордена.
• Рея Силвия, майката на митичните основатели на Рим – Ромул и Рем.
• Тарпея, която предава Рим на сабините и на чието име е наречена Тарпейската скала.

Вижте също

• Храм на Веста

Бележки

1. Eckstein 2012, с. 214 – 217.
2. Касий 1927, с. 79.9.

Литертура

• Eckstein, Arthur M. Polybius, the Gallic Crisis, and the Ebro Treaty // Classical Philology 107 (3). 2012. DOI:10.1086/665622. 0009-837X. (на английски)
• Касий, Дион. Римска история // Книга 80. Loeb Classical Library, 1927. (на английски)