село в община Смядово, обл. Шумен From Wikipedia, the free encyclopedia
Веселиново е село в Североизточна България. То се намира в община Смядово, област Шумен.
Тази статия е за селото в Преславско. За селото в Ямболско вижте Веселиново (Област Ямбол). | Веселиново | |
  Веселиново  Веселиново | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 621 души[1] (15 март 2024 г.) 8,73 души/km² |
| Землище | 71,216 km² |
| Надм. височина | 261 m |
| Пощ. код | 9828 |
| Тел. код | 05353 |
| МПС код | Н |
| ЕКАТТЕ | 10762 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Община – кмет | Смядово Иванка Николова (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Веселиново Росица Чифудова (ГЕРБ) |
| Веселиново в Общомедия | |
Село Веселиново се намира в полупланински район, на 12 km южно от град Смядово, на границата между Предбалкана и Стара планина. Разположено е на пътя Шумен-Карнобат (Ришкия проход). Климатът е умерено-континентален. През селото минават и се вливат 2 реки: Брестова и Кръщеница - продължава като река Брестова, част от водосборния басейн на Голяма Камчия. Районът е карстов и няма данни за находища от полезни изкопаеми или минерални води.
Археологически музей Шумен разполага с оскъдна информация за село Веселиново, според която селището е антично / II-IV В./ и средновековно / XII-XIV в./. Камъни от разрушени постройки, късове от мазилка на колиба, части от каменен корниз, вероятно от църква, фрагменти от съдове са открити западно от селото. Основи от ломен камък и кал са разкрити на изток и се предполага за наличието на църква от Средновековието, но липсват находки.[2]
В края на XIX век в селото живеят българи, преселници от Източна Тракия.[3]
До 1934 година името на селото е Байрям дере от турски „голям дол, голямо дере“.[4] При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Байрям дере е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
Численост на населението според преброяванията през годините:[6]
| Година на преброяване | Численост |
| 2001 | 819 |
| 2011 | 593 |
| 2021 | 407 |
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 593 | 100.00 |
| Българи | 388 | 65.43 |
| Турци | 9 | 1.51 |
| Цигани | 189 | 31.87 |
| Други | ? | ? |
| Не се самоопределят | ? | ? |
| Неотговорили | 2 | 0.33 |
_mayor_office.jpg)
_chitalishte.jpg)
Едно от нещата, с които е известно село Веселиново е Маскарадната група „Черните кукери“. Тя е създадена през 1977 година, но има данни, че в селото са играли кукери още по време на Руско-турската война. Участниците в групата са само мъже. Водачът на групата - булката е мъж, облечен в женски дрехи. Следва най-силния кукер, който я пази, т. нар. Каракука. [8]Характерното за тях е, че те са единствените черни кукери в България, и че лицата им не са скрити с маски, а са начернени със сажди. Шапките са изработени ръчно от кози кожи. Носят две веселиновски тъкани фусти - една на кръста и една върху раменете. На краката си обуват вълнени тумани и цървули. На кръста си носят колан с траки, а в ръцете си държат дървени саби.[9] Скачат в кръг около огъня
Групата е носител на много награди: златен медал от събора в Копривщица, специална награда от Министерството на външните работи от международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“ 2006 в град Перник, лауреати на фестивала „Жива вода“ в град Хисаря и други.
Южно от селото се намира естествената природна забележителност Скока. Тя е известна с наличието на ендемични видове растения и системата от карстови и скални образувания, най-известното от които е водопадът Скока наричан още Веселиновски водопад.
В землището на селото се намира тракийското светилище „Софрата“
_Zhelyu_Zhelev_home.jpg)
_Zhelyu_Zhelev_memorial_plaque.jpg)
Поминъкът на населението е свързан с природните условия на района – животновъдство, земеделие, дърводобив, а напоследък и с пчеларство. За последното условията са прекрасни за получаване на екологично чисти продукти. Преди се е отглеждал и хмел за бирена мая. В района на селото се отглеждат няколко стада от полупримитивната Източно-балканска свиня, отглеждана при пасищни условия.
Интересен е и говорът на населението. Причислен е към Върбишкия говор, който спада към преходните балкански говори.[13]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
