Remove ads
Венелин Цачевски е български учен икономист, политолог, историк и дипломат.
Венелин Цачевски е роден през 1948 г. в град София. Магистър по икономика от Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София (днес Университет за национално и световно стопанство). Работил е в Института по външна политика „Иван Башев“ към Министерството на външните работи, Института по международни отношения и социалистическа интеграция към Президиума на БАН, Института по международни отношения и др.
Венелин Цачевски е доктор по икономика (1975)[1] и доктор на икономическите науки (1990).[2] Бил е професор в Славянски, Великотърновски[3] и Нов български университет[4], където е преподавал по Теория на външната политика и Външна политика на България. Ръководил е Департамент по международно право и международни отношения в Новия български и Великотърновския университет. Чел е лекции по история и международни отношения на Балканите и външна политика на България в Хелзинкския университет.[5] Специализирал е в Белгия, Финландия, Швейцария, Япония, Германия, Русия и др.
Бил е съветник в Министерството на външните работи. През 2003 – 2006 г. е изпълнявал функциите на извънреден и пълномощен посланик на България във Финландия[6], а през 2004 – 2006 г. и в Естония.[7]
Той е автор на голям брой публикации в областта на историята, развитието и външната политика на България, Балканите, малките европейски държави, европейската интеграция и др. Негови книги, монографии и статии са публикувани в България, Япония, Финландия, Швейцария и други страни. Сред тях са книгите: „Българският комунизъм“ (1993), „Балканите. Новата Югоизточна Европа“ (2007 – първо издание, 2008 – второ издание), „Балканите. Европейският избор“ (2008), „Балканите. Краят на конфликтите“ (2008), „Балканите. Трудният път към обединена Европа“ (2008), „Зад фасадата на българската дипломация“ (2008), „Балканите и България. Европеизацията не е завършила“ (2010 – първо издание, 2011 – второ издание), „България и Балканите в началото на 21 век“ (2012), „Energy Management in South-East Europe: Achievements and Prospects“ (2013), „Швейцарският модел. Силата на демокрацията“ (2013), „Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник“ (2013), „Casimir Ehrnrooth. The General who made history“ (2013), „The Swiss Model. The Power of Democracy“ (2014), „Casimir Ehrnrooth. The Finn who made history“ (2014), „Швейцария. Демокрация на бъдещето“ (2014), „България и Швейцария. Заедно в историята“ (2015) и др. [8][9][10][11]
Венелин Цачевски е дарил свои книги на Столична община, Университета за национално и световно стопанство[12], Централната столична библиотека, Градската библиотека и Дружеството за Българо-швейцарско приятелство „Луи Айер“ в град Лом, финландски държавни и културни институции[13], чуждестранни посолства и др. По негово предложение Столичният общински съвет е наименувал улици в град София с имената на генерал Казимир Ернрот и проф. Константин Кацаров. Инициирал е поставянето на паметни символи на генерал Казимир Ернрот във Финландия, на улицата, носеща неговото име в София и в град Търговище, както и ремонтирането на издигнатия в мемориалния парк „В. Н. Лавров“ близо до Плевен паметник на финландските войници, загинали в битката край Горни Дъбник през Руско-турската освободителна война (1877 – 1878).
Remove ads
- Цачевски, Венелин. „България и Швейцария. Заедно в историята“. Студия Трансмедия, 2015. ISBN 9786197260007. с. 636 (564 + 72 прил.). Архив на оригинала от 2016-04-04 в Wayback Machine.
- Цачевски, Венелин. „Швейцария. Демокрация на бъдещето“. Изток-Запад, 2014. ISBN 978-619-152-426-6. с. 480. Архив на оригинала от 2015-01-06 в Wayback Machine.
- Tsachevsky, Venelin. Casimir Ehrnrooth: The Finn who made history. Изток-Запад, 2014. Архив на оригинала от 2015-01-06 в Wayback Machine.
- Tsachevsky, Venelin. „The Swiss Model – The Power of Democracy“. Peter Lang GmbH, Internationaler Verlag der Wissenschaften, 2014. ISBN 978-3631650608. с. 407.
- Tsachevsky, Venelin. „Casimir Ehrnrooth. The General who made history“. Изток-Запад, 2013.
- Цачевски, Венелин. „Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник“. Изток-Запад, 2013. ISBN 9786191522606. с. 504. Архив на оригинала от 2015-01-06 в Wayback Machine.
- Цачевски, Венелин. „Швейцарският модел. Силата на демокрацията“. Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-171-5. с. 448. Архив на оригинала от 2015-01-06 в Wayback Machine. (2013)
- Tsachevsky, Venelin. „Energy Management in South-East Europe: Achievements and Prospects“. Electronic publications of Pan-European Institute, 2013. ISBN 1795 – 5076. с. 233. Архив на оригинала от 2015-01-06 в Wayback Machine.
- Цачевски, Венелин. „България и Балканите в началото на 21 век“. Изток-Запад, 2011. ISBN 978-954-321-875-2. с. 640. Архив на оригинала от 2015-01-06 в Wayback Machine.
- Цачевски, Венелин. „Балканите и България. Европеизацията не е завършила“. Изток-Запад, 2010, 2011. ISBN 978-954-321-744-1. с. 392. Архив на оригинала от 2015-01-06 в Wayback Machine.
- Цачевски, Венелин. „Зад фасадата на българската дипломация“. Изток-Запад, 2008. ISBN 978-954-321-507-2. с. 312. Архив на оригинала от 2015-01-06 в Wayback Machine.
- Цачевски, Венелин. „Балканите. Трудният път към обединена Европа“. Изток-Запад, 2008. ISBN 978-954-321-472-3. с. 264. Архив на оригинала от 2015-01-06 в Wayback Machine.
- Цачевски, Венелин. „Балканите. Краят на конфликтите“. Изток-Запад, 2008. ISBN 978-954-321-464-8. с. 264. Архив на оригинала от 2015-01-06 в Wayback Machine.
- Цачевски, Венелин. „Балканите. Европейският избор“. Изток-Запад, 2008. ISBN 978-954-321-409-9. с. 278. Архив на оригинала от 2015-01-06 в Wayback Machine.
- Цачевски, Венелин. „Балканите. Новата Югоизточна Европа“. Изток-Запад, 2007, 2008. ISBN 978-954-321-371-9. с. 254. Архив на оригинала от 2015-01-06 в Wayback Machine. (2007 – първо издание, 2008 – второ издание)
- Цачевски, Венелин. „Българският комунизъм“. Славика, 1993. с. 520.
Remove ads
Remove ads
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
Remove ads