Велко Кънев
български актьор From Wikipedia, the free encyclopedia
Велко Христов Кънев е български театрален и филмов актьор.
| Велко Кънев | |
| български актьор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 11 декември 2011 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Актьорска кариера | |
| Активност | от 1973 г. |
| Уебсайт | |
| Велко Кънев в Общомедия | |
Биография
Велко Кънев е роден в Елхово през 1948 г. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ през 1973 г. в класа на доц. Апостол Карамитев. От 1973 г. до 1976 г. играе в Драматичен театър „Стефан Киров“ Сливен, след което играе в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ в продължение на 3 сезона (1976 г. – 1979 г.). От 1979 г. е член на трупата на Народен театър „Иван Вазов“[1].
Велко Кънев е изиграл над 40 роли в театъра. За ролята си на Кръстьо Никифоров от пиесата „Великденско вино“ на Константин Илиев получава „Аскеер“ за водеща мъжка роля през 1994 г. През 2007 г. за „Даскал“ от Жан-Пиер Допан печели 2-ра награда на Международния фестивал на моноспектаклите „Монокъл“ в гр. Санкт Петербург. През 2008 г. е поканен в тв предаване „Царете на комедията“. На 2 октомври същата година е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ 1-ва степен за заслуги в областта на културата и изкуството. На същата дата Велко Кънев отпразнува своята 60-годишнина на сцената на Народен театър „Иван Вазов“ с премиерата на моноспектакъла „12 разгневени монолога“. От 2010 г. е „Почетен гражданин на Сливен“.[2]
На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му.
Участва с главни роли във филмите „Оркестър без име“, „Бой последен“, „Матриархат“, „Мъжки времена“, „Бон шанс, инспекторе!“, „Да обичаш на инат“ и др. Особено популярен става в специално написания за него и останалите главни герои филм на Станислав Стратиев „Оркестър без име“.
Заедно с Георги Мамалев и Павел Поппандов създават и групата НЛО, която е един от изразителните сатирици на социализма. Издават няколко грамофонни плочи, които се ползват с голям успех. Проектът им по-късно прераства в телевизионното предаване клуб НЛО.
Член на Съюза на артистите в България и на Съюза на българските филмови дейци.
Има 2 дъщери с имената Катерина и Марта от съпругата му Дора Кънева.
Умира привечер на 11 декември 2011 година в София на 63-годишна възраст, след тежко и продължително боледуване от рак на гласните струни. Погребан е в Централните софийски гробища.[3]
Награди и отличия
- Заслужил артист (1982).
- Народен артист (1987).
- Орден „Кирил и Методий“ – I степен за заслуги в областта на културата и изкуството (2008).
- „Награда за актьорско майсторство“ за ролята на (д-р Кондов) в пиесата „Милионерът“ на национален преглед на Йовковата драматургия (1975).
- „Втора награда за мъжка роля“ за ролята на (Матей-Нищото) от „Опит за летене“ на национален преглед на българската драма и театър (1979).
- „Първа награда за актьорско майсторство“ на VII национален преглед (1983).
- „Специална награда за филм“ за „Да обичаш на инат“ в лицето на режисьора Николай Волев (Варна, 1986).
- „Наградата за мъжка роля“ на СБФД за ролята на (Радо) от филма „Да обичаш на инат“ (1986).
- „Аскеер за водеща мъжка роля“ на (Кръстьо Никифоров) от пиесата „Великденско вино“ на Константин Илиев (1994).
- „Втора награда за пиеса“ за „Даскал“ от Жан-Пиер Допан на Международния фестивал на моноспектаклите „Монокъл“ (Санкт Петербург, 2007).
- Почетен гражданин на Сливен (2010).
Роли в театъра
Роли на сцената на Народен театър „Иван Вазов“[4]
- Д-р Кондов – „Милионерът“ от Й. Йовков
- Матей Нищото – „Опит за летене“ от Й. Радичков
- Михаил – „Последен срок“ от Валентин Распутин
- Тихол Чушкаров – „Двубой“ от Ив. Вазов
- Алексей – „Оптимистична трагедия“ от Вс. Вишневски
- Джупунов – „Иван Кондарев“ от Е. Станев
- Михалаки Алафрангата – „Под игото“ от Ив. Вазов
- Сусо – „Януари“ от Й. Радичков
- Павел – „Всяка есенна вечер“ от Ив. Пейчев
- Александър Марков – „Празникът“ от Н. Хайтов
- Скалозуб – „От ума си тегли“ от А. С. Грибоедов
- Лопахин – „Вишнева градина“ от А. П. Чехов
- Сганарел – „Дон Жуан“ от Ж. Б. Молиер
- Иванчо Йотата – „Чичовци“ от Ив. Вазов
- Клавдий – „Хамлет“ от У. Шекспир
- Сталин – „Бресткият мир“ от М. Шатров
- Пиер Верховенски – „Бесове“ по Ф. М. Достоевски
- Анастасий – „Сън“ от Ив. Радоев
- Кралят – „Образ и подобие“ от Й. Радичков
- Заседател № 10 – „Дванадесет разгневини мъже“ от Р. Роуз
- Клов – „Краят на играта“ от С. Бекет
- Дон Дъброу – „Американски бизон“ от Д. Мамет
- Остап Бендер – „Великият комбинатор“ по И. Илф и Е. Петров
- Креон – „Антигона“ от Софокъл
- Кръстьо Никифоров – „Великденско вино“ от К. Илиев
- Гоца Герасков – „Суматоха“ от Й. Радичков
- Оберон – „Сън в лятна нощ“ от У. Шекспир
- Иван Селямсъзът – „Чичовци“ от Ив. Вазов
- Газ – „Кухненския асансьор“ от Х. Пинтър
- Паскуале – „Призраци в Неапол“ от Е. де Филипо
- Даскала – „Даскал“ от Ж. П. Допан
- Макс Силвърман – „Гудбай, гудбай...“ от Х. Гарднър
- Велко Кънев в „Дванадесет разгневени монолога“
Телевизионен театър
- „Безумният Журден“ (1982) (от Михаил Булгаков по мотиви на Молиер, реж. Магда Каменова) – Ковел
- „Игра с диаманти“ (1979) (Е. Мане), 2 части – Светкавицата
Кариера като режисьор
Постановки като режисьор на сцената на Народен театър „Иван Вазов“[5]:
- „Дядо Коледа е боклук“ от Жозиан Баласко
- „Омайна нощ“ от Жозиан Баласко
- „Бившата жена на моя живот“ от Жозиан Баласко
През 2008 г. Велко Кънев поставя пиесата Благородният испанец на Съмърсет Моъм в театър Сълза и смях.
Филмография
| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2011 | Миграцията на паламуда | отец Иван (издаден посмъртно) | ||
| 2010 | Още нещо за любовта | арменец, индустриалец (последен филм) | ||
| 2010 | Стъпки в пясъка | митничаря, чичо на Ненчо | ||
| 2006 | Приятелите ме наричат Чичо | Камен (Камбата) | ||
| 2000 | Хайка за вълци | 6 | поп Енчо | |
| 1998 | Испанска муха | Джипси | ||
| 1991 | Онова нещо | Господин | ||
| 1989 | Мъже без мустаци | 6 | следователя Христо Шопов | |
| 1989 | Под дъгата (тв) | актьор на репетиция – Кралят | ||
| 1988 | Време разделно | 2 | великият везир | |
| 1988 | Изложение | |||
| 1988 | Съседката | Григор | ||
| 1987 | Само ти, сърце... | озвучил ролята на Лука | ||
| 1987 | Човек на паважа | Стоименов | ||
| 1987 | 13-та годеница на принца | принц Перо, разбойникът | ||
| 1987 | Мечтатели | Спиро Гълъбчев | ||
| 1987 | Петък вечер | Митко Дечев, музикантът | ||
| 1986 | Васко да Гама от село Рупча | 6 | ||
| 1986 | Да обичаш на инат | Радо Пешев | ||
| 1985 | Тази хубава зряла възраст | |||
| 1985 | Константин Философ | 2 | александриеца Ангеларий | |
| 1985 | Маневри на V етаж | Петър Петкин | ||
| 1984 | Нощем с белите коне | 6 | Илия, бащата на Сашо | |
| 1984 | Зелените поля... (комедия) | Ортачки | ||
| 1984 | Стената | шофьорът Борчо | ||
| 1983 | Константин Философ | 6 | александриеца Ангеларий | |
| 1983 | Бон шанс, инспекторе! | инспектор Тюхчев | ||
| 1983 | Първобитна история (тв) | магазинера | ||
| 1983 | За една тройка | бащата на Владимир | ||
| 1982 | Бяла магия | Андро | ||
| 1982 | Оркестър без име | Велко | ||
| 1981 | Хан Аспарух | 3 | презвитер Константин, монах | |
| 1980 | Спилитим и Рашо | 20 | бедния съсед с кокошката (в 9-а серия) | |
| 1980 | Илюзия | Тодор Петров | ||
| 1980 | Прозорецът | Светлозар | ||
| 1980 | С поделена любов – („С любовью пополам“) | СССР / България | Петко Тошев | |
| 1979 | Роялът | Мето Методиев, строител | ||
| 1978 | Всички и никой | сержант Иван Мравов „Мравката“, милиционерът от Разбойна | ||
| 1978 | Светъл пример (тв) | Анто П. Антов | ||
| 1978 | Пантелей | кварталното фанте | ||
| 1977 | Година от понеделници | |||
| 1977 | От другата страна на огледалото | продавачът в магазин | ||
| 1977 | Мъжки времена | Велко | ||
| 1977 | Матриархат | Стойчо, мъжът на Тана | ||
| 1977 | Бой последен | Здравко | ||
| 1976 | Самодивско хоро | Кирил Станков, колоездача | ||
| 1975 | Силна вода | Диме | ||
| 1975 | Неделните мачове | Ники „Барона“ | ||
| 1974 | Дубльорът | Божо | ||
| 1973 | ...И дойде денят | гласът на Варламката | ||
| ? | Зимно слънце | Григор | ||
Източници
- Отиде си големият актьор Велко Кънев, Dnevnik.bg, 12 декември 2011
Бележки
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.