Вацлав Добруски

Вацлав Добруски (на чешки: Václav Dobruský) е български археолог, епиграф и нумизмат от чешки произход, сред основоположниците на българската археология.

Вацлав Добруски Václav Dobruský
български археолог от чешки произход
Роден	11 август 1858 г. Херманув Местец, Австрийска империя
Починал	24 декември 1916 г. (58 г.) Прага, Австро-Унгария
Учил в	Карлов университет
Научна дейност
Област	Археология
Работил в	Първа мъжка гимназия в София Висше училище в София Народен археологически музей
Вацлав Добруски в Общомедия

Биография

Завършва Философския факултет на Пражкия университет. След Освобождението идва в България като преподавател по латински език в Областната реална гимназия в Пловдив (1880 – 86). Учител по латински език в Първа мъжка гимназия в София (1886 – 1893). Същевременно се занимава с история на Тракия и с българска епиграфика. От 1890 до 1910 г. е частен хоноруван доцент във Висшето училище (днес Софийски университет) и чете лекции по антична археология.

През 1893 г. Вацлав Добруски е назначен с княжески указ за пръв директор на новосъздадения Народен археологически музей.^[1] Организира подреждането на сбирките в музея като взема за образец устройството на музеите в Прага и Виена. Предприема прибирането на всички открити в страната подвижни археологически паметници. Започва първите системни археологически разкопки. Лично ръководи разкопаването на асклепиона при с. Златна Панега (1903 – 1906), нимфейона при Огняново (1904), на античните градове Ескус (1904 – 1905) и Никополис ад Иструм (1906 – 1909). Първоначално фондът на музея се състои от 343 антични предмети и 2357 монети. След серия интриги и скандали, на 1 февруари 1910 г. Добруски е пенсиониран от министъра на Просвещението и предава ръководството на музея на д-р Богдан Филов. По това време в инвентарните книги на музея вече са заведени 5504 праисторически, антични и средновековни предмета и 16 135 монети.

През 1907 г. Добруски поставя началото на българската археологическа периодика с издаването на първата книжка от „Археологически известия на Народния музей в София“. Автор е на над 50 статии по антична археология, нумизматика и епиграфика. Публикува серия от статии под надслов „Материали по археологията на България“ (1894 – 1901).

През 1910 г. се завръща в Прага. През 1912 – 1914 г. е доцент по гръцка и римска нумизматика в Пражкия университет. От 1916 г. до смъртта си е завеждащ библиотеката при Кралското научно дружество (днес Академия на науките) в Прага.

Източници

1. Иван Йорданов. "Византийската сфрагистика в България(1900-2010)". Исторически преглед 5-6:237. https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=12859 - Посетен на 04 януари 2023 г.

Издания

• Добруски В., Материали по археология на България, Т.1, София: Шамбала-Букс (2019), 236 с., ISBN 8782743192298
• Добруски В., Тракийското светилище на Асклепий до Глава Панега, София: Шамбала-Букс (2019), 203с., ISBN 978-954-319-228-1

Източници

• Aлманах на Софийския университет (1888 – 1929), София 1929, том I, с. 53; том II, с. 253 – 254.
• T. Герасимов, Bацлав Добруски, В: Годишник на Народния музей в София, том VII, София 1942, с. 252 – 262.
• С. Недков, Музеи и музеология, издателство ЛИК, София 1998.