From Wikipedia, the free encyclopedia
Василий II Василиевич Тъмни (на руски: Васи́лий II Васи́льевич Тёмный) е велик княз на Московското княжество от 1425 до 1462 г. Управлението му е съпътствано от една от най-тежките граждански войни в руската история и той на два пъти е отстраняван от трона. Син е на Василий I Дмитриевич и София, дъщеря на литовския велик княз Витаутас. Негов син и наследник е Иван III Велики.
| Василий II Тъмни Васи́лий II Васи́льевич Тёмный | |
| Велик княз на Москва | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Тверски район, Русия |
| Религия | Православна църква |
| Управление | |
| Период | 1425 – 1462 |
| Предшественик | Василий I |
| Наследник | Иван III |
| Други титли | Княз на Коломна |
| Семейство | |
| Род | Рюриковичи |
| Баща | Василий I |
| Майка | София Витоловна |
| Братя/сестри | Анна Василиевна |
| Съпруга | Мария Боровская |
| Деца | Иван III |
| Други роднини | Витовт |
| Василий II Тъмни в Общомедия | |
След смъртта на баща си, Василий Дмитриевич е обявен за велик княз на десетгодишна възраст. Неговият чичо Юрий Дмитриевич, княз на Галич Мерски, предявява претенции към трона, позовавайки се на руската традиция на сеньората. С подкрепата на дядо си и на московската аристокрация, Василий успява да се задържи на власт. След смъртта на Витаутас през 1430 г. Юрий подновява претенциите си и през 1433 г. превзема Москва. Василий е пленен и изпратен да управлява град Коломна, но година по-късно се връща на власт като велик княз.
След смъртта на Юрий Дмитриевич през 1434 г. неговите претенции към трона са подновени от синовете му Василий Косой и Дмитрий Шемяка. Те отново успяват да превземат Москва и Василий Василиевич бяга в Златната орда, а Василий Косой се обявява за велик княз. Дмитрий Шемяка се отмята от брат си, сключва съюз с Василий Василиевич и през 1435 г. му помага отново да се върне в Москва. Василий Косой е пленен и ослепен.
Управлението на Василий II съвпада с разпадането на Златната орда на няколко независими ханства. През 1439 г. той напуска Москва, която е обсадена неуспешно от Улуг Мохамед, владетел на новосъздаденото Казанско ханство. През 1445 г. Василий повежда поход срещу него, но е разбит и пленен. Освободен е няколко месеца по-късно срещу голям откуп.
По време на отсъствието на Василий властта в Москва е взета от Дмитрий Шемяка. През 1446 г. Василий е заточен в Углич и е ослепен, откъдето идва прозвището му Тъмни. Малко по-късно Дмитрий Шемяка му възлага управлението на Вологда, но Василий отново събира привърженици и се връща на власт като велик княз. Едва в началото на 50-те години той успява да превземе Галич Мерски, Дмитрий Шемяка е отровен, а децата му бягат в Литва.
След като укрепва властта си в Москва, Василий II ликвидирва малките полунезависими княжества във владенията си. Предприема военни походи през 1441 – 1460 г. и принуждава Новгород Велики, Псков и Вятка да признаят върховенството му.
В опитите си да получи военна подкрепа срещу османците, византийският император Йоан VIII Палеолог, зет на Василий, сключва Флорентинската уния между римската и константинополската църкви. Руската църква отказва да признае унията и през 1448 г., без съгласието на константинополския патриарх, за московски митрополит е избран за пръв път руски епископ – Йона. Дотогава начело на Руската църква стоят българи или византийци. Този акт се смята за началото на автокефалността на Руската църква.
Василий II завещава великокняжеския престол на големия си син Иван III.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
