Вареники

Вареники (украински) е украинско^[1][2] национално ястие под формата на варени продукти от безквасно тесто с пълнеж от кайма, зеленчуци, гъби, плодове, извара, картофи и плодове.

Те са сходни с пелмените (ушки, пермени, манти) в Източна Русия и Сибир, полските пероги (на полски: pierogi), подкоголите в марийската кухня и колдуните в Западна Русия, както и на много ястия в традиционната китайска кухня. Основната разлика между тези ястия е в пълнежите и външната форма на варените продукти.

Мързеливите вареники могат да се разглеждат или като вид обикновени вареники, които не изискват продължителна подготовка, или като отделно ястие. За приготвянето им пълнежът (най-често извара) се смесва с тестото, след това се увива като въже и се нарязва на галушки, които се варят.

Приготвяне

Тестото за варениките е от пшенично брашно, може да бъде безквасно, с мая, или с кефир. Навива се на тънък слой, от който се изрязват кръгли, коси или квадратни парчета и в тях се увива пълнежът (използва се варено месо, задушено зеле, варени картофи, извара; или пресни плодове: череши, боровинки, ягоди). След това краищата на тестото се прищипват, поставят се във вряща вода (или се приготвят на пара) и се варят, докато изплуват (плюс още минута или две, в зависимост от размера им). Варениките с месо, след сваряването им, могат да се запържат и в олио.

Сервиране

Сервират се горещи със сметана и/или краве масло. Сладките вареники (с череши, извара) често се поръсват със захар или поливат със сладко. Варениките с картофи обикновено се сервират с пържен лук и растително масло.

Вареники с месо, поднесени със сметана	Вареники с череши като десерт	Вареники със сметана и пръжки	Мързеливи вареники

В литературата

Варениките се споменават в творбите на Николай Гогол,^[3] Анджей Сапковски, описват се и в „Описание на Харковското наместничество“ (1785 г.).^[4]

Източници

1. В.В. Похлебкин. ВАРЕНИКИ в кулинарном словаре // Посетен на 2019-05-10.
2. Зданович Л.И. ВАРЕНИКИ в кулинарном словаре // Посетен на 2019-12-17.
3. Вечера на хуторе близ Диканьки
4. Описания Харьковского наместничества конца XVIII века. Описание 1785 года. К: Наукова думка, 1991, стр.68

Литература

• Похлёбкин В.В. Вареники // Кулинарный словарь. – М.: Э, 2015. – С. 56 – 57. – 456 с.
• Похлёбкин В.В. Вареники (украинская кухня) // Национальные кухни наших народов. – М.: Лёгкая и пищевая промышленность, 1983. – С. 73 – 74. – 304 с.
• Вареники // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.
• Ратушный А. С. Вареники // Всё о еде от А до Я: Энциклопедия. – М.: Издательско-торговая корпорация Дашков и К°, 2016. – С. 80 – 81. – 440 с. – 300 экз. – ISBN 978-5-394-02484-9.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Вареники“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​