From Wikipedia, the free encyclopedia
Бълб или носов бълб (на френски: bulbe – „луковица“)[1] е издадена малко под водолинията част от носа на кораба, с изпъкнала елипсовидна форма. Той променя направлението на потока вода по целия корпус, повишавайки обтекаемостта му и по този начин допринася за увеличаване на скоростта, далечината на плаване и икономията на гориво[2].
Носовите бълбове намаляват вълновото съпротивление при движение в тиха вода[3].
Бълбовете са най-ефективни при следните условия:
Тези условия правят използването на бълбовете стандарт за сравнително големите морски съдове (товарни и пътнически), които през повечето време се експлоатират в границите на сравнително тесен диапазон от скорости, близки до максималните. От друга страна, бълбовете практически не се прилагат при круизни кораби, особено при ветроходните, които използват широк диапазон от скорости.
При движението на кораба напред, надводната част от носа му образува водна вълна, докато бълбът под повърхността на водата образува втора вълна, с амплитуда, обратна на първата. В резултат двете вълни се погасяват чрез ефекта на намаляващата интерференция и водата обтича корпуса на кораба с по-малко съпротивление. Освен това бълбът повишава плавателността в предната част на кораба и ограничава повдигането на носа му при висока скорост до само няколко градуса. Големите кораби с бълб постигат обикновено между 12 и 15 процента по-добра горивна ефективност в сравнение с аналогични кораби без бълб.
За първи път тази конструкция е използвана в САЩ на линкора „Делауеър“, който влиза в състава на флота през 1910 г. и е проектиран от Дейвид Уотсън Тейлър, главен конструктор на американските ВМС. През 1920-те и други страни експериментират с носови бълбове, например немските пътнически лайнери „Бремен“ и „Европа“. „Бремен“, построен през 1929 г., завоюва Синята лента на Атлантика, показвайки средна скорост от 27,9 възела (51,7 км/ч).
През 1935 г. френският суперлайнер „Нормандия“ успява, съчетавайки носов бълб с радикална по вид форма на корпуса, да премине скоростта от 30 възела (56 км/ч)[4]. По това време „Нормандия“ е известна (освен с другите си качества) и с малка носова вълна. „Нормандия“ е по-голям от основния си съперник, британският лайнер „Куин Мери“ и достига еквивалентна скорост благодарение на нетрадиционните носов бълб и конструкция на корпуса. Принципната разлика, обаче, е в това, че „Нормандия“ постига същата скорост, но при мощност на двигателя примерно с 30% по-малка, отколкото е мощността при „Куин Мери“, със съответната икономия на гориво.
Конструкцията на носовия бълб е развита и използвана в Япония, част от корабите на която през времето на Втората световна война имат носови бълбове, но японските изследвания в тази област не достигат до западния свят и много от техните постижения са изгубени след войната.
Не е ясно кога носовите бълбове заинтересуват западните изследователи, но първите научни трудове по този въпрос са публикувани през 1950 г. Инженерите започват да експериментират с тях, разбирайки, че те могат да намалят съпротивлението примерно с 5%. Експериментите и уточненията постепенно подобряват геометрията на бълба, но той не се използва широко до навлизането на методите на компютърното моделиране.
Конструкцията на носовия бълб е развита и използвана в Япония. Някои кораби от Втората световна война, такива, като линкора „Ямато“ и лекия крайцер „Ойодо“, имат носови бълбове, но японските изследвания в тази област не се разпространяват в западния свят, и много от техните достижения са загубени след войната.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
