село в община Павликени, обл. Велико Търново From Wikipedia, the free encyclopedia
Бутово е село в Северна България. То се намира в община Павликени, област Велико Търново.
 |
| Бутово | |
  Бутово  Бутово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 690 души[1] (15 март 2024 г.) 26,7 души/km² |
| Землище | 25,841 km² |
| Надм. височина | 114 m |
| Пощ. код | 5232 |
| Тел. код | 06137 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 07123 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община – кмет | Павликени Емануил Манолов (БСП – Обединена левица; 2011) |
| Кметство – кмет | Станислав Теодосиев |
Бутово се намира в централната част на Дунавската равнина на 9 км северозападно от гр. Павликени. Граничи на изток със землището на село Недан, на югоизток – с град Павликени, на юг – със село Върбовка, на запад – със село Горско Косово, а на север – със селата Варана и Градище. Географска забележителност е хълмът Чатала, 410 м надморска височина. В близкото минало мястото е било кът за развлечение и отмора на населението в района и вилна зона.
Съществуват няколко теории за произхода на името „Бутово“. Една от тях е, че то произлиза от тракийската дума „бут“ – крепост. Според друга теория е съществувал голям тракийски вожд, който се казвал Буто.
Историята на селото се свързва предимно с факта, че в миналото тези земи са обитавани от траките (IV век пр.н.е.). Те са оставили богато културно наследство. Археолози от Великотърновския университет са правили разкопки тук през 1966 – 1968 г. В откритите гробници, по-известни като могили и подземни тунели, наподобяващи галерии, са намерени глинени съдове, накити, монети и много други предмети с голяма историческа стойност. От тези разкрития става ясно още, че основен поминък на населението е грънчарството. Те са поставяли вече готовите съдове, направени от глина, в специални пещи и изпичали керамиката. По този начин глинените изделия ставали по-здрави и красиви, като придобивали специфичен червен цвят. Екипът на археолога Богдан Султов полага големи усилия в популяризирането на ценните исторически находки, като прави късометражен филм за тях. Много от находките (предмети и монети) се намират и до днес в Археологическия музей във Велико Търново. В турски документи от XV век се споменава „село Бутрунидже“ към Никополския санджак, а през 1579 г. и като Бутова-и заир и Бутова-и баля съответно „Горно и Долно Бутово“.
През по-късен период селото се развива като селскостопански район. Равнината осигурява развитието на земеделието като основен поминък на населението. Характерно за Бутово били и водениците, разположени по коритото на малката река Ломя, която минава през землището на селото. По-заможните фамилии (Никодимовите, Поповите, Църковци и др.) притежавали водениците, напр. Никодимовата воденица (обслужвала и съседните села Върбовка и Димча). Воденицата се намирала в горната част на селото към местността Чатала. Друга имало и в долната част на селото към с. Недан.
Друг основен поминък на жителите от селото е било тухларството. В началото на XX век се създава тухларницата. На бригадирски начала са се правели ръчно тухли и цигли. През 1950-те години се изгражда и фабриката за тухли. През 1968 г. се открива и новият модерен завод за тухли, построен от италианска фирма, който произвежда различни видове като размер и форма тухли.
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 752 | 100,00 |
| Българи | 658 | 87,5 |
| Турци | 62 | 8,24 |
| Цигани | 7 | 0,93 |
| Други | 8 | 1,06 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,0 |
| Неотговорили | 17 | 2,26 |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
