град в Източна Тракия, Турция From Wikipedia, the free encyclopedia
Бунархисар или Бунар хисар (на турски: Pınarhisar, Пънархисар) е град в Източна Тракия, Турция, околийски център във вилает Лозенград (Къркларели).
| Бунархисар Pınarhisar | |
 | |
  Бунархисар  Бунархисар | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 206 m |
| Население | 11 263 души (2008) |
| Бунархисар в Общомедия | |
Градът се намира в южното подножие на Странджа, на 28 километра югоизточно от вилаетския център Лозенград (Къркларели) и на 31 североизточно от Люлебургас.
В XIX век Бунархисар е предимно българско градче, център на кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Бунар хисар (Bounar Hissar) има 497 домакинства и 1945 жители българи, 230 мюсюлмани и 210 гърци.[1]
В 1899 година учителят Христо Настев основава в Бунархисар комитет на ВМОРО, в който влизат Костадин Боруджиев и Георги Кехайов.[2]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в града живеят 500 български екзархийски, 40 български патриаршистки и 100 гръцки семейства.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 25 души от Бунархисар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] По време на войната в Люлебургаско-Бунархисарската операция българската армия нанася тежко поражение на османските сили.
Българското население на Бунархисар се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. 150 семейства са настанени в Ахтопол, 100 – в Айтос, 57 – в Лъджакьой, 23 – в Саръ Муса, както и на други места.[5]
Аристидис Янопулос (1887 – 1907), гръцки андартски деец
Атанас Велков Вълков, деец на ВМОРО, на 19 април 1943 година, като жител на Горен Близнак, Варненско, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[6] Василка Панайотова Шивачева, с псевдоним Васильото, деятелка на ВМОРО[7][8] Георги Боруджиев (1880 – ?), български революционер, деец на ВМОРО Георги Кехайов, български революционер, деец на ВМОРО Димитър Вълчеев, български свещеник, просветен деец и революционер, служил в бунархисарската цьрква „Свети Георги”[9] Димитър Панайотов Димитров (р. 1922) – български генерал-лейтенант, началник на щаба на Ракетните войски и артилерията на българската армия 1959 – 1960, заместник-командващ ПВО и ВВС Димитър Станев, български свещеник и революционер, служил в бунархисарската църква „Свети Георги”, осъден на 5 години заточение[10] Димо Хрисчев, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[11] Иван Казаков (1861 – 1948), български свещеник и революционер Иван Каиков (1874 – 1965), български революционер, деец на ВМОРО Костадин Боруджиев, български революционер, деец на ВМОРО Мария Атанасова, учителка, деятелка на ВМОРО[12] Наньо Каика (Казака), деец на ВМОРО, куриер[13][14] Недялко Колушев (1870 – 1925), български дипломат Никола Кълпов, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[11] Пейо Сачлията, куриер на ВМОРО[15] Ральо Стияниоглу, куриер на ВМОРО[16] Станко Николов, български свещеник и революционер, служил в бунархисарската църква „Свети Георги”[17] Ставре Янев Тонев (1870 – след 1943), деец на ВМОРО, участник в Конгреса при Петрова нива,[18] четник на Тодор Шишманов, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Георги Тенев[19] Станчо Попдимитров (1884 – ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[20] Стоян Иванов, български свещеник и революционер, служил в бунархисарската цьрква „Свети Георги”, осъден на 5 години заточение[21] Тодор Станев (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Бунархисар, жител на Бейджи оглу, Продоволствен транспорт на МОО[22] Тодор Стоянов Камбуров (1906 – ?), деец на Съюза на тракийските дружества[23] Тодор Стоянов (1868 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Георги Тенев[19] Тодор Футакиев Николов (14 юни 1895 – ?), интербригадист[24] Фердинанд Аврамов Катъров (2 февруари 1913 – ?), завършил в 1942 година право в Софийския университет[25] Христо Ставрев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Бунархисар, жител на Бейджи оглу, Продоволствен транспорт на МОО[26] Александър Хадживасилев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[27] Александър Витанов Иванов, български военен деец, поручик, загинал през Балканската война[28] Беню Иванчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[29] Богдан Янков Аврамов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[30] Господин Гочов Славов, български военен деец, поручик, загинал през Балканската война[31] Иван Тодоров Пиронков, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[32] Киро Киров Димитров, български военен деец, майор, загинал през Балканската война[33] Минчо Колев Попов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[34] Пантелей Христов Велчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[35] Петър Петров Тонев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[36] Ради Тодоров Кръстев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[37] Христо Костов Раков, български военен деец, майор, загинал през Балканската война[38] Христо Хараламбиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[39] Мария Атанасова, учителка в Бунархисар, деятелка на ВМОРО[12]Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
