Бунархисар

Бунархисар или Бунар хисар (на турски: Pınarhisar, Пънархисар) е град в Източна Тракия, Турция, околийски център във вилает Лозенград (Къркларели).

Бунархисар Pınarhisar
Бунархисар 41.624311, 27.518087 Бунархисар
Страна	Турция
Регион	Мармара
Вилает	Лозенград
Надм. височина	206 m
Население	11 263 души (2008)
Бунархисар в Общомедия

География

Градът се намира в южното подножие на Странджа, на 28 километра югоизточно от вилаетския център Лозенград (Къркларели) и на 31 североизточно от Люлебургас.

История

В XIX век Бунархисар е предимно българско градче, център на кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Бунар хисар (Bounar Hissar) има 497 домакинства и 1945 жители българи, 230 мюсюлмани и 210 гърци.^[1]

В 1899 година учителят Христо Настев основава в Бунархисар комитет на ВМОРО, в който влизат Костадин Боруджиев и Георги Кехайов.^[2]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в града живеят 500 български екзархийски, 40 български патриаршистки и 100 гръцки семейства.^[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 25 души от Бунархисар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[4] По време на войната в Люлебургаско-Бунархисарската операция българската армия нанася тежко поражение на османските сили.

Българското население на Бунархисар се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. 150 семейства са настанени в Ахтопол, 100 – в Айтос, 57 – в Лъджакьой, 23 – в Саръ Муса, както и на други места.^[5]

Личности

Родени в Бунархисар

• Аристидис Янопулос (1887 – 1907), гръцки андартски деец
• Атанас Велков Вълков, деец на ВМОРО, на 19 април 1943 година, като жител на Горен Близнак, Варненско, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България^[6]
• Василка Панайотова Шивачева, с псевдоним Васильото, деятелка на ВМОРО^[7][8]
• Велко Стоянов Цветков (1873 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО
• Георги Боруджиев (1880 – ?), български революционер, деец на ВМОРО
• Георги Кехайов, български революционер, деец на ВМОРО
• Димитър Вълчев, български свещеник, просветен деец и революционер, служил в бунархисарската цьрква „Свети Георги”^[9]
• Димитър Панайотов Димитров (р. 1922) – български генерал-лейтенант, началник на щаба на Ракетните войски и артилерията на българската армия 1959 – 1960, заместник-командващ ПВО и ВВС
• Димитър Станев, български свещеник и революционер, служил в бунархисарската църква „Свети Георги”, осъден на 5 години заточение^[10]
• Димо Хрисчев, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев^[11]
• Иван Казаков (1861 – 1948), български свещеник и революционер
• Иван Каиков (1874 – 1965), български революционер, деец на ВМОРО
• Костадин Боруджиев, български революционер, деец на ВМОРО
• Мария Атанасова, учителка, деятелка на ВМОРО^[12]
• Наньо Каика (Казака), деец на ВМОРО, куриер^[13][14]
• Недялко Колушев (1870 – 1925), български дипломат
• Никола Кълпов, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев^[11]
• Пейо Сачлията, куриер на ВМОРО^[15]
• Ральо Стияниоглу, куриер на ВМОРО^[16]
• Станко Николов, български свещеник и революционер, служил в бунархисарската църква „Свети Георги”^[17]
• Ставре Янев Тонев (1870 – след 1943), деец на ВМОРО, участник в Конгреса при Петрова нива,^[18] четник на Тодор Шишманов, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Георги Тенев^[19]
• Станчо Попдимитров (1884 – ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията^[20]
• Стоян Иванов, български свещеник и революционер, служил в бунархисарската цьрква „Свети Георги”, осъден на 5 години заточение^[21]
• Тодор Станев (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Бунархисар, жител на Бейджи оглу, Продоволствен транспорт на МОО^[22]
• Тодор Стоянов Камбуров (1906 – ?), деец на Съюза на тракийските дружества^[23]
• Тодор Стоянов (1868 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Георги Тенев^[19]
• Тодор Футакиев Николов (14 юни 1895 – ?), интербригадист^[24]
• Фердинанд Аврамов Катъров (2 февруари 1913 – ?), завършил в 1942 година право в Софийския университет^[25]
• Христо Ставрев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Бунархисар, жител на Бейджи оглу, Продоволствен транспорт на МОО^[26]

Починали в Бунархисар

• Александър Хадживасилев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война^[27]
• Александър Витанов Иванов, български военен деец, поручик, загинал през Балканската война^[28]
• Беню Иванчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война^[29]
• Богдан Янков Аврамов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война^[30]
• Господин Гочов Славов, български военен деец, поручик, загинал през Балканската война^[31]
• Иван Тодоров Пиронков, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война^[32]
• Киро Киров Димитров, български военен деец, майор, загинал през Балканската война^[33]
• Минчо Колев Попов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война^[34]
• Пантелей Христов Велчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война^[35]
• Петър Петров Тонев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война^[36]
• Ради Тодоров Кръстев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война^[37]
• Христо Костов Раков, български военен деец, майор, загинал през Балканската война^[38]
• Христо Хараламбиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война^[39]

Свързани с Бунархисар

• Мария Атанасова, учителка в Бунархисар, деятелка на ВМОРО^[12]