From Wikipedia, the free encyclopedia
Буенос Айрес (на испански: ARA Buenos Aires) е бронепалубен крайцер от аржентинските ВМС от края на 19 век. Построен в единствен екземпляр, той е усъвършенстван вариант на крайцера „Бланко Енкалада“, построен за ВМС на Чили, и принадлежи към така наречените „елсуикски“ крайцери, строени за експорт от британската компания „Sir W.G. Armstrong & Company“. „Буенос Айрес“ е последният бронепалубен крайцер, построен от фирмата на Уилям Джордж Армстронг за аржентинския флот.
„Буенос Айрес“ ARA Buenos Aires | |
Бронепалубният крайцер „Буенос Айрес“, 1894 г. | |
Флаг | Аржентина |
---|---|
Клас и тип | Бронепалубен крайцер |
Следващ тип | Няма |
Предшестващ тип | „Патрия“ |
Производител | Armstrong Whitworth в Елсуик, Великобритания. |
Служба | |
Заложен | февруари 1893 г. |
Спуснат на вода | 10 май 1895 г. |
Влиза в строй | януари 1896 г. |
Изведен от експлоатация | утилизиран на 17 май 1932 г. |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 4788 t (нормална) |
Дължина | 129,2 m |
Дължина между перпендикулярите | 120,7 m |
Ширина | 12,9 m |
Газене | 5,61 m |
Броня | на палубата: 37 mm (76 – 127 по скосовете); гласис: 127 mm; щитове оръдия: 114 mm; на бойната рубка: 152 mm |
Задвижване | 2 парни машини с тройно разширение; 8 огнетръбни котли |
Мощност | 13 292 к.с. (9,9 МВт) |
Движител | 2 гребни винта |
Скорост | 22,92 възела (41 km/h) |
Далечина на плаване | 6210 морски мили при 10 възела ход; Запас гориво: 1000 t въглища |
Екипаж | 350 души |
Кръстен в чест на: | град, Буенос Айрес, столицата на Аржентина |
Въоръжение | |
Артилерия | 2x1 203 mm 4x1 152 mm 8x1 120 mm 16x1 47 mm |
Торпедно въоръжение | 5x1 450 mm ТА[1] |
„Буенос Айрес“ в Общомедия |
Решението да се заложи нов крайцер за експорт след „Бланко Енкалада“, ръководството на „Армстронг“ взима през януари 1893 г. Предлага се за бъдещия купувач да се построи кораб, доста приличащ на „Бланко Енкалада“, но с някои подобрения. Крайцерът под строителен номер 612 е заложен в корабостроителницата в Елсуик през февруари 1893 г. Купувач се намира още същата година – на 27 ноември 1893 г., строящият се крайцер е закупен от Аржентина и наречен „Буенос Айрес“.[2]
За цел е поставена създаването на още по-мореходен кораб, отколкото чилийския прототип, и с по-мощно въоръжение. В хода на строителството, проектът е коригиран с оглед на опита от японско-китайската война от 1894 – 1895 г. В частност, конструкторите се постарават да намалят центъра на тежестта, за което намаляват височината на бойните марсове.[3]
За разлика от по-ранните проекти на компанията „Армстронг“, „Буенос Айрес“, както и „Бланко Енкалада“, има гладкопалубен корпус. В сравнение с чилийския крайцер обаче, височината на надводния борд е увеличена на 1,5 метра.[2] Това е направено за подобряване на мореходността и особено за използването на артилерията в лошо време. На дъното си, кораба има обшивка от тик и медни пластини. Двойното дъно се простира по цялата дължина на кораба, докато в същото време, на „Вейнтисинко де Майо“ и „Нуеве де Хулио“, то отсътства в района на задвижващите установки.[4]
Както и на „Бланко Енкалада“, фокмачтата е пред мостика. Това е направено с цел максимално да се намали влиянието на дулните газове от носовото тежко оръдие върху управлението на кораба. Подобно решение инженерите на компанията повтарят в редица други проекти.[5]
По мнението на много специалисти, „Буенос Айрес“ е най-удачния от всички крайцери за износ на компанията „Армстронг“.[6]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.