Буенос Айрес (бронепалубен крайцер)

From Wikipedia, the free encyclopedia

Буенос Айрес (бронепалубен крайцер)

Буенос Айрес (на испански: ARA Buenos Aires) е бронепалубен крайцер от аржентинските ВМС от края на 19 век. Построен в единствен екземпляр, той е усъвършенстван вариант на крайцера „Бланко Енкалада“, построен за ВМС на Чили, и принадлежи към така наречените „елсуикски“ крайцери, строени за експорт от британската компанияSir W.G. Armstrong & Company“. „Буенос Айрес“ е последният бронепалубен крайцер, построен от фирмата на Уилям Джордж Армстронг за аржентинския флот.

Тази статия е за Буенос Айрес (бронепалубен крайцер). За Буенос Айрес вижте Буенос Айрес.

Бързи факти Флаг, Клас и тип ...
„Буенос Айрес“
ARA Buenos Aires
Thumb
Бронепалубният крайцер „Буенос Айрес“, 1894 г.
Флаг Аржентина
Клас и типБронепалубен крайцер
Следващ типНяма
Предшестващ типПатрия
ПроизводителArmstrong Whitworth в Елсуик, Великобритания.
Служба
Заложенфевруари 1893 г.
Спуснат на вода10 май 1895 г.
Влиза в стройянуари 1896 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран на 17 май 1932 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост4788 t (нормална)
Дължина129,2 m
Дължина между перпендикулярите
120,7 m
Ширина12,9 m
Газене5,61 m
Броняна палубата: 37 mm
(76 – 127 по скосовете);
гласис: 127 mm;
щитове оръдия: 114 mm;
на бойната рубка: 152 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
8 огнетръбни котли
Мощност13 292 к.с.
(9,9 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост22,92 възела
(41 km/h)
Далечина на
плаване
6210 морски мили при 10 възела ход;
Запас гориво: 1000 t въглища
Екипаж350 души
Кръстен в чест на:град, Буенос Айрес, столицата на Аржентина
Въоръжение
Артилерия2x1 203 mm
4x1 152 mm
8x1 120 mm
16x1 47 mm
Торпедно
въоръжение
5x1 450 mm ТА[1]
„Буенос Айрес“ в Общомедия
Затваряне

Проектиране и построяване

Решението да се заложи нов крайцер за експорт след „Бланко Енкалада“, ръководството на „Армстронг“ взима през януари 1893 г. Предлага се за бъдещия купувач да се построи кораб, доста приличащ на „Бланко Енкалада“, но с някои подобрения. Крайцерът под строителен номер 612 е заложен в корабостроителницата в Елсуик през февруари 1893 г. Купувач се намира още същата година – на 27 ноември 1893 г., строящият се крайцер е закупен от Аржентина и наречен „Буенос Айрес“.[2]

За цел е поставена създаването на още по-мореходен кораб, отколкото чилийския прототип, и с по-мощно въоръжение. В хода на строителството, проектът е коригиран с оглед на опита от японско-китайската война от 1894 – 1895 г. В частност, конструкторите се постарават да намалят центъра на тежестта, за което намаляват височината на бойните марсове.[3]

Конструкция

За разлика от по-ранните проекти на компанията „Армстронг“, „Буенос Айрес“, както и „Бланко Енкалада“, има гладкопалубен корпус. В сравнение с чилийския крайцер обаче, височината на надводния борд е увеличена на 1,5 метра.[2] Това е направено за подобряване на мореходността и особено за използването на артилерията в лошо време. На дъното си, кораба има обшивка от тик и медни пластини. Двойното дъно се простира по цялата дължина на кораба, докато в същото време, на „Вейнтисинко де Майо“ и „Нуеве де Хулио“, то отсътства в района на задвижващите установки.[4]

Както и на „Бланко Енкалада“, фокмачтата е пред мостика. Това е направено с цел максимално да се намали влиянието на дулните газове от носовото тежко оръдие върху управлението на кораба. Подобно решение инженерите на компанията повтарят в редица други проекти.[5]

Оценка на проекта

По мнението на много специалисти, „Буенос Айрес“ е най-удачния от всички крайцери за износ на компанията „Армстронг“.[6]

Източници

Литература

Външни препратки

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.