Бугарщиците (на хърватски: bugarštica) са вид хърватски народни песни главно от XVI-XVII век, с юнашки сюжети и характерен 15-сричен размер.[1][2] Изпълнението им е монотонно и тъжно, наречено бугарене.[2]
История
Според някои автори, като Иван Шишманов, Кръстьо Мисирков и Матия Мурко, бугарщиците имат български произход, а особеният им размер се дължи на влиянието на изчезнал днес български епичен стил.[1][3][4] Други изследователи, като Измаил Срезневски и Роман Якобсон, отхвърлят този възглед и смятат 15-сричната форма за местно развитие с ограничен обхват на фона на преобладаващия сред славянските народи 10-сричен епичен размер.[1]
Смята се, че първата бугарщица е записана през 1497 г. от неаполитанския дворцов поет Роджери де Пачиенца и разказва за Янош Хуниади (Сабинянин Янко), който е затворен в Смедеревската крепост. Била е изпълнена от славяни в чест на кралицата на Неаполитанското кралство.[5]
Последни образци от бугарщици са записани в Хърватия към средата на XVIII в.[2]
Източници
Литература
Външни препратки
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.