Брест (община Щип)

Брест (изписване до 1945 година: Брѣстъ; на македонска литературна норма: Брест) е село в община Щип, Северна Македония.

Вижте пояснителната страница за други значения на Брест.

---

Брест Брест
— село —
Брест 41.6064, 22.3228
Страна	Северна Македония
Регион	Източен
Община	Щип
Надм. височина	586 m
Население	32 души (2002)
Пощенски код	2000
МПС код	ST

География

Брест е селце, разположено на юг от град Щип.

История

В XIX век Брест е едно от немногото изцяло български села в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Брестъ има 230 жители, всички българи християни.^[1]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. В статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев от 1905 година (La Macédoine et sa Population Chrétienne) селото е посочено със сгрешено име Брег и има 184 българи екзархисти.^[2]

Църквата „Свети Атанасий“ е изградена, изписана и осветена в 1907 година.^[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Брест е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[4]

След Междусъюзническата война в 1913 селото остава в Сърбия. През февруари 1915 Данаил Щуканов умира в резултат на побой, нанесен му от сръбските окупатори.^[5]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Брест живеят 13 турци и 199 българи.^[6]

В 1923 година веднага след клането в съседното село Гарван е направен и опит за назидателно избиване на българските селяни в Брест, който обаче е осуетен от хърватски подполковник, застанал в редицата между изведените за разстрел 19 селяни.^[7]

Манастирът „Свети Пантелеймон“ е възобновен в 1994 година и е осветен на 15 май същата година от митрополит Стефан Брегалнишки.^[3]

Според преброяването от 2002 година селото има 32 жители, всички македонци.^[8][9]

Личности

Родени в Брест

• Стоян Георгиев, македоно-одрински опълченец, в Огнестрелен парк на МОО^[10]

Бележки

1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 231.
2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
3. Осма приградска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2021-08-05. Посетен на 1 април 2014 г.
4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
5. Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 113
6. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 240.
7. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 65.
8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 3 март 2008
9. Информация за селото на makedonija.name
10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 168.