Брест (община Брод)

Брест (на македонска литературна норма: Брест) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

Вижте пояснителната страница за други значения на Брест.

---

Брест Брест
— село —
Църквата „Свети Йоан Кръстител“ в Горната махала на Брест
Брест 41.725, 21.1569
Страна	Северна Македония
Регион	Югозападен
Община	Брод
Географска област	Горно Поречие
Надм. височина	944 m
Население	70 души (2002)
Пощенски код	6535
Брест в Общомедия

География

Селото се намира в областта Горно Поречие под връх Фойник. Има три махали – Огненовци, Льонгуровци и Филиповци.

История

В XIX век Брест е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Брез (Brez) е посочено като село с 11 домакинства с 50 жители българи.^[1]

Язовирът Козяк от връх Фойник над Брест

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Брѣзъ е населявано от 204 жители българи християни.^[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Брезе е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 30 къщи.^[3]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Брес има 27 сръбски къщи.^[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брез има 160 българи патриаршисти сърбомани.^[5]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Бреа като българско село.^[6]

След Втората световна война значителна част от населението на Брес мигрира към Брод, прилепските села и Прилеп, селата от Полога и в Скопие и околинностите. Част от населението мигрира в запдноевропейските страни, най-често Германия.

Според преброяването от 2002 година селото има 189 жители – 186 македонци и 3 сърби.^[7]

Църкви

• „Свети Талалей“ – построена през 1922 година, с дарение на Стефко Ангелкович и семейството му. До църквата има камбанария и изворчето Шошор^[8]
• „Свети Йоан Кръстител“ – построена през 2004 година, в двора ѝ има подслон, а над църквата се намира извора Горник^[8]
• „Свето Преображение Господне“ – намира се на връх Фойник над селото. През месец август жителите от трите села Брест, Косово и Требове организират събор в двора на църквата. През 2012 година църквата е все още в строеж^[8]
• „Света Петка“, малката гробищна църква в селото

Галерия

• 
  Църквата „Св. Талалей“
• 
  Църквата „Св. Преображение“
• 
  Икона на Св. Талалей над входа на едноименната църква
• 
  Каменна плоча, посочваща пътя към „Св. Илия“ край Фойник

Бележки

1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94-95.
2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 29 септември 2007
8. Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.