село в община Симитли, обл. Благоевград From Wikipedia, the free encyclopedia
Брежа̀ни е село в Югозападна България, в община Симитли, област Благоевград. До 1934 година името на селото е Сърбиново.[2]
Тази статия е за селото в България. За селото в Северна Македония вижте Брежани (община Дебърца). За други значения на Брежани вижте Брежани (пояснение).| Брежани | |
  Брежани  Брежани | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 681 души[1] (15 март 2024 г.) 14,7 души/km² |
| Землище | 46,476 km² |
| Надм. височина | 625 m |
| Пощ. код | 2750 |
| Тел. код | 0748 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 06238 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Симитли Апостол Апостолов (Партия на зелените; 2003) |
| Кметство – кмет | Брежани Благой Стефанов (БСП, ВМРО-БНД, ПБСД, ...) |
| Брежани в Общомедия | |
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | |
| Общо | 790 |
| Българи | 735 |
| Турци | - |
| Цигани | 10 |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 43 |
Село Брежани е разположено в Симитлийската котловина в северното подножие на Пирин. Има площ около 40 квадратни километра. Надморската височина на селото е между 500 и 700 метра.
Името Сърбиново се свързва с отдавашно заселване в селото на преселници от Сърбия. През 1576 година се споменава в османски регистър на джелепкешаните като две села - Сърбинче и Сербин дербенд. През 1650 селото е упоменато вече, като едно под името Сърбин със 105 християнски домакинства.[4]
През XIX век Сърбиново е голямо село населено преимуществено с българи, числящо се към Горноджумайската кааза на Серския санджак. Църквата „Свети Димитър“ в Сърбиново е построена в 1847 година.[5]
През 1869 година наводнение отнася 40 къщи в Сърбиново, с хора, добитък и реколта.[6]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Сърбиново, село на юг от Джумая 5 часа. Лежи до Струма срещи Симитлия. Изкарва хубаво вино и много кестени. Църква, в която се чете по славенски и училище с 25 ученика.[7] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на село Сърбиново брои общо 1920 души, от които 1900 българи християни и 20 цигани.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година дванадесет жители на селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
През войната селото е освободено от български военни части и остава в България след Междусъюзническата война през 1913 година.
От 7 до 11 февруари 1925 година в селото се провежда Шестият общ конгрес на ВМРО.[10] В 1933 г. местната организация на ВМРО се ръководи от Йосиф Спасов, а войвода на селската чета от 15 души е Иван Николов.[11]
През учебната 1926-1927 година в селото функционират два прогимназиални класа, в които един учител и една учителка обучават 57 ученици – 39 в първи клас и 18 – във втори. Две от децата, обучаващи се в първи клас, са момичета, останалите ученици са момчета.[12]
В 1929 година в Сърбиново се основава читалище и в неговата управа влизат председател — протойерей Найденъ Златков; подпредседател — секретар-бирникът в селото Иван Янакиевъ, секретар - директорът на местната смесена прогимназия Евтим Попдимитров, касиер – Владимир Тасев, библиотекар – учителката Йорданка Кирова, съветници – Димитър Илиев и Димитър Н. Гълъбов, проверителна комисия – Димитър Вангелов и Димитър Петров.[13]
През 1933 година Сърбиново брои 320 къщи, а кмет е Божин Лазаров. В селото функционира кредитна кооперация „Солидарност“, читалище, първоначално училище и прогимназия „Тодор Александров“.[11] Кооперацията е основана през 1922 година и през 1935 година в нея членуват 116 земеделци.[14]
През август 1934 година село Сърбиново е преименувано на Брежани.
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
През 1949 година в село Брежани отваря врати едно от най-големите предприятия за производство на кафяви въглища в България – ДМП”Пирин”, което възражда селото, построява се нов жилищен квартал, училище, детска градина, културен дом на миньора, подобрява се инфраструктурата, развива се художествената самодейност, селото има футболен отбор. През 1956 година жителите достигат 3635 души.
През 1955 година от Брежани се отделя като самостоятелно село Полето.[15]
Мината е ликвидира през 2003 година, което се отразява негативно на развитието на селото, но будните жители търсят и намират нови перспективи чрез екологично земеделие и животновъдство, съхраняване и развитие на кестеновите гори, селски, еко и културен туризъм.
През 2010 година в Брежани е създадено сдружението „Хора и традиции“. В него членува почти цялото село, което възприема идеите на сдружението като свои, а те са възобновяване на културните и фолклорни традиции, реклама на региона и неговите природни дадености и уникалните по вкус и качество кестенови насаждения, грижа за хората в неравностойно положение, повишаване качеството на живот и др. Още неригистирано официално, сдружението организира първия по рода си в България Празник на брежанския кестен, който е популяризиран в регионални и национални медии и се организира всяка година през октомври.
На 15 декември 2014 в Министерството на регионалното развитие Управляващият орган на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Македония 2007-2013 CCI номер: 2007CB16IPO007 официално връчи договора за изпълнение на проект „Подобряване на качеството на живот в трансграничния регион чрез насърчаване и съживяване на общото културно наследство между община Симитли, Р. България и Делчево, Р. Македония“ на обща стойност 90250,46 евро, от които 47163,08 евро – за дейности на сдружението.
По инициатива на сдружението и кметство Брежани се организира мащабна дискусия за съдбата на кестеновите гори с общински и държавни институции с обобщен анализ на икономическите възможности на кестеновите плантации, възможност за доходоносен труд за хората и възраждане на природата.
Сдружение „Хора и традиции“ има изградена мрежа от доброволци, които работят и са готови да работят за развитието на своето село, общност, община. Сдружението се ползва с авторитет в региона, има моралната подкрепа на всички държавни и общински органи и организации.
В селото съществува отбор Пирински миньор, който е участник два пъти в Б футболна група и постоянен участник в Югозападна В група.
.jpg)
Георги Кюзеков, български революционер, войвода на чета в 1902 година[17] Димитър Ангелов, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, 2 рота на 5 одринска дружина, убит при Говедарник на 9 юли 1913 г.[18] Илко Стоянов (р. 1970), български юрист, политик и кмет на Благоевград Костадин (Капи) Иванов Томанов (1945 – 2014), български футболист, играл за ФК Пирин (Разлог) Любчо Тодоров (р. 1964), български офицер, генерал-майор Найден Златков (1859 – 1934), български свещеник и революционер Никола Тодоров, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов[19] Павел Давков (1862 – 1920), български революционер Петър Д. Маникадски, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[20] Петър Димитров (1858 – 1942), кмет на Дупница Спас Попнайденов, български революционер Христо Апостолов (1860 – 1912), български революционер Найден Златков (1859 – 1934), български свещеник и революционер Павел Давков (1862 – 1920), български революционер Петър Гърков (1912 – 1948), български революционер и горянинSeamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
