български езотерик From Wikipedia, the free encyclopedia
Боян Димитров Боев е български езотерик и езотеричен писател, един от основните последователи на Петър Дънов.[1][2] Извършва огромна работа за съхраняване и разпространение на учението му.[3]
Боян Боев | |
български езотерик | |
Боян Боев (вляво) и Петър Дънов | |
Роден |
17 октомври 1883 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийски университет |
Боян Боев в Общомедия |
Роден е на 17 октомври 1883 г. в Бургас. Баща му Димитър Боев е редактор на един от първите бургаски вестници – „Голгота“, преименуван по-късно на „Нова епоха“. Дядо му Бою Димитров оглавява националноосвободителните борби в село Кърхарман (сега Вършило).[1][2] Майката на Боян Боев е арменка.[4]
Завършва Софийския университет със специалност „Естествени науки“. Преди Балканската война е студент в Мюнхен, Германия. По време на пребиваването си в Германия се среща с Рудолф Щайнер и слуша негови лекции. Владее френски, немски и руски език.[2][1]
Работи като гимназиален учител в Ямбол, Панагюрище, Сливен и Свищов.[1] Сред учениците му в Панагюрище е Влад Пашов.
През 1924 г. се премества в София и участва активно в стенографирането на беседите на Петър Дънов.[2] Той е почти неотлъчно до него и стенографира и частните му разговори, и словото му при пребиваванията им на Рила, Витоша, Мърчаево и др.[5] Издава няколко книги: „Мисията на богомилството във връзка с мисията на славянството“ (1937), „Учителя за дишането“ (1942), „Учителя за образованието“ (1943).[3][6] Започва да пише книга за Учителя (П. Дънов), като продължава с Методи Константинов, а по съвет на Дънов включват в работата и Борис Николов и Мария Тодорова. Книгата им „Учителят“ излиза през 1947 г. в България, а по-късно успяват да я издадат и във Франция.[7][8]
След смъртта на Петър Дънов (27 декември 1944 г.) е избран в съставения 7-членен Временен братски съвет, а на свикания всеобщ събор на 10 август 1945 г. се взима решение членовете на Временния съвет да бъдат избрани за членове на Постоянния братски съвет и то пожизнено.[9]
Боян Боев лично дешифрира част от стенограмите си и те са прехвърлени на пишеща машина;[5] други са дешифрирани от Борис Николов.[4] В по-късни години започва издаването им.[10][11]
Умира в София на 21 юли 1963 г.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.