Борис Пожаров

Борис Иванов Пожаров е български драматичен актьор, режисьор и театрален деец.^[1][2]

Борис Пожаров
Борис Пожаров в ролята на втори гробокопач в „Хамлет“ на Уилям Шекспир, 1915 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден	1 май 1866 г. Татар Пазарджик, Османска империя
Починал	11 юли 1942 г. (76 г.) София, Царство България
Националност	българин

Биография

Роден е в Пазарджик на 1 май 1866 г. Станислав Доспевски, го кръщава в църквата „Света Богородница“ в родния му град. По-късно в Пловдив учи за словослагател. През 1881 г. баща му умира, а скоро след него и майката, Борис остава кръгъл сирак. През 1881 г. играе в представлението „Стоян войвода“, което се организира от Печатарското дружество. През 1882–1885 г. играе в ръководената от Стоян Попов първа Българска театрална трупа, а след това и в театър „Основа“. През 1890 г. основава театрална трупа „Зора“. След разформироването ѝ играе в „Сълза и смях“. През 1893-1894 г. ръководи театрална трупа в Пазарджик. От 1904 до 1925 г. играе на сцената на Народния театър.^[1][3] Актьор и режисьор е на филма от 1928 г. „Весела България“.^[2]

Паметна плоча на Борис Пожаров на дома му на площад „Журналист“, София

Почива в София на 11 юли 1941 г.^[1][2]

Памет

На Борис Пожаров е наречена улица в квартал „Лозенец“ в София (Карта).

Писателят Димитър Христодоров написва през 1943 г. биографичната книга „Човекът и артистът Борис Пожаров“, в която споделя: „гордеех се когато разговарях с него, той не беше кой да е от тълпата, а Борис Пожаров-един от малцината, които създадоха българския театър“

Роли

Кръстьо Сарафов и Борис Пожаров, 1921 г.

Борис Пожаров играе в множество роли, по-значими са:

• Зигфрид – „Многострадална Геновева“ на Кристоф фон Шмид;
• Дженаро – „Люкреция Борджия“ на Виктор Юго;
• Мравката – „Хъшове“ на Иван Вазов;
• Иванко – „Иванко“ на Васил Друмев;
• Карл Моор, Херман – „Разбойници“ на Фридрих Шилер;
• Касио, Първи гробар – „Отело“ на Уилям Шекспир;
• Лука Лукич – „Ревизор“ на Николай Гогол;
• Свети Андрей – „Иуда“ на Константин Мутафов.^[1][2]

Бележки

1. Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 357. (на български)
2. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3483.
3. Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 12, 12 март 1923 г., стр. 2