From Wikipedia, the free encyclopedia
Битуминозните (нефтени) шисти с богати на въглеводороди дребнозърнести седиментни скали. Те съдържат кероген, твърда смес от органични съединения, от които може да се добиват течни въглеводороди, наричани шистов нефт. Шистовият нефт е заместител на конвенционалния нефт, но добивът му е по-скъп и е свързан с по-големи рискове за околната среда.[1][2] Залежи на битуминозни шисти има в много части на света, като общият им обем се оценява на 2,8-3,3 трилиона барела използваем нефт.[2][3][4][5]
Добивът на шистов нефт се осъществява, като шистите се нагряват до определена температура и от получените пари се отделя нефта. Битуминозните шисти могат да се изгарят и без обработка като нискокачествено гориво за пещите на топлоелектрически и отоплителни централи, както и да се използват като суровина в химическата промишленост и производството на строителни материали.[2][6]
Добивът на битуминозни шисти е зависим от цените на суровия петрол, като в периоди на висока цена на петрола интересът към тях нараства.[7][8] Той е добре развит в Естония и Китай, а редовен добив се осъществява и в Бразилия, Германия, Русия.[2]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
