Битка при Лахна

Битката при Лахна (на гръцки: Μάχη του Λαχανά) е битка между български и гръцки войски, част от по-мащабната гръцка офанзива северно от Солун в началото на Междусъюзническата война. В резултат от тридневни боеве между 19 и 21 юни 1913 г. българите (части от 2-ра армия) са разбити и отблъснати към Сяр.

Битка при Лахна
Междусъюзническа война
Битката при Лахна. Картина на Сотирис Христидис
Информация
Период	19-21 юни 1913
Място	Лахна, Балкански съюз
Резултат	победа за Гърция
Страни в конфликта
Кралство Гърция Царство България
Сили
1-ва и 6-а гръцка дивизия[1] първа бригада от 10-а дивизия (в началото), първа бригада, 3 полка и 3 дружини (в края)
Жертви и загуби
неизвестни неизвестни

Прелюдия

На позиция южно от Караджакьой, на кота 480 стои първа бригада от Десета дивизия на българската армия в състав 16-и и 25-и пехотен полк и три батареи. Позицията на българските части е с дължина седем километра. На 19 юни гръцките части идват откъм Гвоздово и започват да се разгръщат в боен ред. Поради пресечената местност разгръщането става бавно, но след обяд започват артилерийски обстрел, последван от атака, която е отблъсната. След разузнаване командира на българската бригада заповядва да се изнесат вечерта към гребена на Карадаг, където се намира село Лахна.^[2]

Битка

Трофейно българско 120-mm оръдие от военния музей в Лахна

На 20 юни гърците преминават в настъпление още преди българските части да са се дислоциирали на новите си позиции. В подкрепа на българската бригада е изпратен полк от Драмската бригада, един полк от 11-а дивизия и една дружина от мохамедани към Негован^[2]. Дружината от мохамедани трябва да попълни състава на 16 и 25-и пехотен полк, но пристига, когато полковете вече са влезли в бой. Битката продължава до вечерта подкрепена с артилерийски огън, но гърците са удържани. На следващия ден 21 юни гръцките части продължават атаката си като насочват главния си удар по десния български фланг. Десният фланг удържа нападението, а частите от левия фланг тръгват в контраатака благодарение на пристигналите 7-и допълващ полк и две дружини от драмската бригада^[2]. Силната гръцка бомбардировка обаче нанася големи загуби на българите, които към 4 следобяд започват без заповед да напускат позициите си^[2]. При отстъпването пристига 69-и пехотен полк и две дружини от 70-и пехотен полк, които обаче не успяват да се разгънат поради настъпилия хаос от отстъплението, който скоро се превръща в паническо бягство^[2]. Българските части се струпват при моста на село Орляк над Струма в безредното си бягство. За да прикриват отстъплението им остават двете дружини от 70-и полк, които се оттеглят чак на 22 юни сутринта след като всички са го преминали.

Източници

1. Енциклопедия „България“, т. 3, Издателство на БАН, София 1982, стр. 719
2. А. Христовъ, „Исторически прегледъ на войната на България срещу всички балкански държави – 1913 г.“ – Военна библиотека 26, София, Печатница на Армейския военно-издателски фондъ, 1946, стр. 81-83, 87

• Портал „Военна история на България“