Битка при Витщок

Битката при Витщок (Wittstock) се състои на 4 октомври 1636 г., по време на Тридесетгодишната война. Това е първата голяма победа на шведите след подновяването на войната (виж Френско-шведски период), но тя остава безплодна. Противопоставят се сравнително силни армии. Шведите (22 000) са начело с Йохан Банер, подпомаган от талантливия командир на артилерията Ленарт Торстенсон, докато имперската армия (близо 30 000 войници)^[1] има за главнокомандващи Мелхиор фон Хатцфелд и саксонския курфюрст Йохан Георг І, съюзник на императора.

Битка при Витщок
Тридесетгодишна война
Битката при Витщок, литография
Информация
Период	4 октомври 1636 г.
Място	Витщок (дн. Бранденбург, Германия)
Резултат	Победа за Швеция
Страни в конфликта
Кралство Швеция Свещена Римска империя Курфюрство Саксония Саксония
Командири и лидери
Йохан Банер Ленарт Торстенсон Мелхиор фон Хатцфелд Йохан Георг І
Сили
ок. 22 000 войници ок. 30 000 войници
Жертви и загуби
53.1636, 12.4855
Битка при Витщок в Общомедия

Ситуацията към 1636 г.

През 1635 г. император Фердинанд ІІ най-после разбира, че конфронтацията с протестантите в Свещената Римска империя повече вреди, отколкото носи полза. Ето защо той сключва с тях мирен договор в Прага. Швеция и Франция обаче искат да сломят Хабсбургите и мирната инициатива на императора не им се нрави.^[2] Ето защо те подновяват военните действия. Шведите, победени през 1634 г. при Ньордлинген, сега изглеждат съживени. Освен че от Полша идва Тостренсон, в техните редици участва голямо количество англичани и шотландци, командвани от Джеймз Кинг и Александър Лесли. През лятото на 1636 г. протестантската армия е събрана в Мекленбург и тръгва на юг. На територията на Бранденбург тя е пресрещната от имперските сили.

Ход на битката

План на битката – първа фаза

План на битката – втора фаза

Йохан Банер

Витщок е градче на 100 км северно от Берлин, на брега на река Досе в басейна на Елба. Там имперската армия заема силни позиции в хълмист район, а пред нея се простира гориста линия, която, според Хатцфелд, трябва да попречи на шведската атака. Банер възнамерява да приложи тактиката на своя учител – крал Густав ІІ Адолф – от битката при Лютцен, а именно да изпрати кавалерията да заобиколи строя на противника. С тази задача се заемат британците. Виждайки отслабването на шведския център, имперците тръгват напред, но за пореден път по-силната и маневрена шведска артилерия си казва думата. Шейсетте оръдия на Торстенсон покосяват австро-саксонските редици с убийствена точност. Атаката не постига нищо, а за сметка на това Кинг и Лесли затварят кръга около тях.^[3]

Поражението на Хатцфелд се дължи на куп погрешни преценки, особено решението му да допусне обкръжение с надеждата да пробие фронтално напред. Получава се битка, която напомня на поражението на римляните при Кана (216 г. пр. н. е.). Това обстоятелство отдавна е забелязано от историците,^[4] потвърдено и от мащабите на германския разгром.

Значение

Армията на империята дава колосални жертви – 11 000 убити и 8 000 пленени, което означава, че се измъква само една трета от първоначалния брой. Шведските загуби също са чувствителни, но все пак далеч по-малки – около 5000.

Генерал Банер получава контрол върху цяла североизточна Германия, както и възможност да привлече местните принцове на своя страна. Бранденбург е окупиран, Саксония е атакувана, но Лайпциг удържа на обсадата и шведите се принуждават да се върнат на север.^[5]

През 1637 г. всичките им преимущества от блестящата победа са проиграни поради масово дезертьорство и болести. Те едва се задържат на германска земя в няколко балтийски пристанища и чак през 1638 г. намират начин да подемат ново настъпление.

Бележки

1. Цифрите са по David Eggenberger, A Dictionary of Battles, New York 1967, p. 477, но в други източници силно се разминават.
2. Александър Стоянов, Тридесетгодишната война, София 2015, с. 157
3. C. V. Wedgewood, The Thirty Years War, London 1938, p. 402
4. Steve Murdoch and oth., The Battle of Wittstock 1636: Conflictin Reports on a Swedish Victory in Germany, in: Northern Studies, vol. 43, pp. 71 – 72
5. Стоянов, Тридесетгодишната война, с. 162