Бил Талбърт

Уилям Франклин Талбърт (на английски: William Franklin Talbert) е американски тенисист.^[3]

Бил Талбърт
Bill Talbert
Информация
Държава	САЩ
Роден	4 септември 1918 г. Синсинати, Охайо, САЩ
Починал	28 февруари 1999 г. (80 г.) Ню Йорк, Ню Йорк, САЩ
Кариера
Сингъл
Победи-загуби	651 – 201
Титли от ATP	49[1]
Най-висока позиция	3 (1949, Джон Олиф)[2]
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия	2-ри кръг 1947
Ролан Гарос	1/2 финал 1950
Уимбълдън	1/4 финал 1950
ОП на САЩ	Финал 1944, 1945
Двойки
Титли от Големия шлем	5
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия	1/4 финал 1947, 1954
Ролан Гарос	Шампион 1950
ОП на САЩ	Шампион 1942, 1945, 1946, 1948
Турнири от Големия шлем
Ролан Гарос	Финал 1950
ОП на САЩ	Шампион 1943, 1944, 1945, 1946
Отборно
Купа Дейвис	САЩ
Информацията е актуална към 28 декмври 2024

Биография

Уилям Франклин Талбърт е роден на 4 септември 1918 г. в Синсинати, Охайо.

Талбърт е с диабет тип 1, един от малкото, за които се знае в спорта на високо състезателно ниво. В продължение на много години той е пример за това как това заболяване може да бъде преодоляно.^{[поясни][4]}

Преди да започне в международния тур, той играе за университета в Синсинати и печели титлата на щата Охайо на сингъл през 1936 г.

Кариера

Бил Талбърт е класиран в топ 10 на САЩ от 1941 до 1954 г. и е класиран за номер 3 в света през 1949 г. от Джон Олиф от „Дейли Телеграф“.^[2] Той печели девет титли от Големия шлем на двойки. Достига девет пъти финалите на двойки мъже на Националния шампионат на САЩ, главно с Гарднър Мълой, любимия му партньор. Той е играч на Купа Дейвис и един от най-успешните капитани в историята на отбора на САЩ за Купа Дейвис.

Роден в Синсинати, Талбърт все още държи рекордите на местния турнир Синсинати Оупън в родния си град. Рекордите му са, за най-много титли на двойки – 6, най-много участия на финали – 14, и най-много участия на сингъл – 7. Той печели три титли на сингъл, през 1943, 1945 и 1947 г., и шест титли на двойки, през 1943, 1944, 1945, 1947, 1951 и 1954 г.

Талбърт достига до финала на Шампионата на САЩ през 1944 и 1945 г., като губи и двата финала от Франк Паркър. Достига до полуфинал на Шампионата на Франция през 1950 г., като губи от Бъдж Пати с 13-11 в петия сет.^[5]

През 1967 г. Бил Талбърт е включен в Международната зала на славата на тениса.

Кариерна статистика

Финли на сингъл на турнири от Голям шлем (2)

година	турнир	съперник	резултат
1944	ОП САЩ	Франк Паркър	4 – 6, 6 – 3, 3 – 6, 3 – 6
1945	ОП САЩ	Франк Паркър	12 – 14, 1 – 6, 2 – 6

Титли на двойки от Голям шлем (5)

Финали на двойки от Голям шлем (5)

Титли на смесени двойки от Голям шлем (4)

Финали на смесени двойки от Голям шлем (3)