Бериславци

Бериславци или Берислав (срещат се и формите Бориславци и Борислав, на гръцки: Περίκλεια, Периклия, до 1925 Μπερίσλαφ, Берислав,^[1] на мъгленорумънски: Birislav, Birislăv, Бирислав) е село в Егейска Македония, в област Централна Македония, дем Мъглен (Алмопия), Гърция.

Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Бориславци.

---

Бериславци Περίκλεια
— село —
Стенопис на света Злата Мъгленска, 1862 г. от църквата „Света Петка“ с гръцка и славянска сигнатура
Бериславци 41.101111, 22.2625 Бериславци Бериславци
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Мъглен
Географска област	Влахомъглен
Надм. височина	570 m
Население	301 души (2021 г.)

Георгафия

Карта на Влахомъглен

Селото е разположено на 570 m надморска височина^[2] в североизточната част на областта Мъглен, в малка котловина между планините Суха Рупа от изток, Паяк (Пайко) от югоизток и Кожух (Дзена) от северозапад, на около 23 km североизточно от Къпиняни. На 2 km на север е село Лугунци (Лангадия), на 5 km на запад е Нъте (Нотия), а на 4 km на юг към Паяк е Ошин (Архангелос). На 8 km на север е границата със Северна Македония.^[3][4]

Около селото минават три рекички, притоци на Мъгленица – Драгни (Ντράγκνι), Зайкова река (Ζάικουβα) и Усеа (Ουσέα). На юг от селото има пещера, в която жителите в миналото са се криели при нашествие.^[3]

История

В Османската империя

Густав Вайганд, „Аромъне“, 1894 г.

„...Бориславъ, отдалечено нѣщо единъ часъ и находяще се въ източния край на равнината... Селцето брои 45 кѫщи и е Нонски чифликъ. Азъ слѣзохъ при разпоредителя Дучу. Той ми расправи за теглилата имъ, какъ господаритѣ имъ отъ Нонте ги скубятъ, какъ ги скубитъ сѫщо правителството, поляцитѣ и проходящитѣ войници и какъ съвсѣмъ безсилни трѣбва да си свиватъ рѫцѣтѣ въ джебоветѣ. Въ селото владѣе най-голѣма бѣдность, кѫщитѣ сѫ само едноетажни и двѣ-три фамилии живѣятъ въ една почти тъмна стая. Храната имъ е царевиченъ хлѣбъ, кромидъ, чесанъ, сирене и млѣко. Мѣсо ядатъ само въ особенни случаи.“^[5]

На хълма Свети Атанасий, където някога е било старото село, има следи от елинистическо селище с некропол.^[6] През 1969 г. на същото място е построен сегашният параклис „Свети Атанасий“.^[3]

В края на XIX век Бериславци е влашко (мъгленорумънско) село във Влахомъглен. Църквата „Света Параскева“ („Света Петка“) е от 1850 година. Изписана е през 1862 година.^[3] Сред фреските има и изображение на Света Злата Мъгленска с надпис на български „Света Злата Мегленская“.^[4] Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Перислав (Périslav), Мъгленска епархия, живеят 300 гърци.^[7]

В 90-те години на XIX век в селото се появява румънската пропаганда. В 1894 година в селото е отворено румънско училище от Рика Плана, който преподава в него три години. Училището работи периодично до 1912 година. До попадането на селото в Гърция в него няма румънска църква.^[8]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.^[9]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Бориславъ (Бориславци) живеят 380 власи християни.^[10] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Берислав има 360 власи и в селото има влашко училище.^[11]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 280 жители.^[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бериславци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[12]

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. От 1919 година селото заедно със съседното Лугунци е самостоятелна община. В 1925 година селото е преименувано на Периклия. В 1997 година общината е присъединена към дем Ексаплатанос.^[13]

През Първата световна война, поради близостта на фронтовата линия населението на селото е интернирано от българските военни власти във вътрешността на България. След края на войната жителите му се връщат, но не всички.^[2]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Бериславци (Бьриславци) има 50 къщи власи християни.^[14]

В 1925 година осем семейства емигрират в Румъния и се установяват в добруджанското село Сансалай.^[2]

В 1935 година е построена нова сграда на училището, след като старата на площада изгаря в 1916 година по време на Първата световна война.^[3]

Селото пострадва и по време на Втората световна война от януарската българска офанзива през 1944 година.^[2] На 7 април 1944 година край селото се разиграва голяма битка между германските окупационни части и силите на гръцката комунистическа съпротива ЕЛАС, в която загиват 30 германци.^[4] По време на Гражданската война (1946 – 1949) селото се разпада напълно и повечето му жители емигрират в Югославия. След нормализирането на положението, селото е обновено.^[2]

Според изследване от 1993 година селото продължава да е чисто влашко (373 жители в 1981 г.) и влашкият език в него е запазен отлично.^[15] Жителите на селото се занимават с животновъдство и земеделие, в частност оглеждане на картофи.

В началото на 90-те години на ХХ век е възстановена малката църква „Света Богородица“ на входа на селото. Четвъртата църква на селото е параклисът „Свети Йоан Предтеча“ на пътя за Лугунци.^[3]

Селото е планинско и бедно, като населението се занимава със земеделие и скотовъдство.^[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Бериславци на 6 август 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Чафка[16]	Τσιάφκα	Митакас	Μύτακας[17]	граничен връх в Кожух на СЗ от Бериславци[16]
Племничур[16]	Πλεμνιτσούρ	Ахирона	Άχυρώνα[17]	река в Кожух на СЗ от Бериславци[16]
Върдзаки[16] или Бърдзаки[18]	Βαρτζάκι	Демени	Δεμένη[17]	връх в Кожух на СЗ от Бериславци[16][18]
Мала Дзена[16]	Μικρή Τζένα	тис Евгенияс[17]	της Ευγενίας	връх в Кожух на СЗ от Бериславци[16]
Летница[16]	Λέτνιτσα	Перасма	Πέρασμα[17]	местност в Кожух на СЗ от Бериславци[16]
Винатор[18]	Βίνατορ	Рематаки	Ρεματάκι[17]	река на СЗ от Бериславци[18]
Сух дол[18]	Σούχ Ντὸλ	Ксери Ремата	Ξερή Ρεματιά[17]	река в Кожух на СЗ от Бериславци[18]
Раур[16]	Ράουρ	Алетри	Άλέτρι[17]	връх в Кожух на СЗ от Бериславци[16]
Църни дол[16]	Τσερνιντὸλ	Маврорема	Μαυρόρεμα[17]	река в Паяк на Ю от Бериславци и на З от Ошин[16]
Мъгленица[16]	Μογλένιτσα	Рема	Ρέμα[17]	река в Мъглен[16]
Извор[16]	Ίσβόρ	Пиги	Πηγή[17]	извор на ЮЗ от Бериславци[16]
Дол[16]	Ντὸλ	Като Корифи	Κάτω Κορυφή[17]	връх в Паяк на И от Бериславци (662,7 m)[16]
Скрека[16]	Σκρέκα	Врахокорфес	Βραχοκορφές[17]	връх в Паяк на И от Бериславци и на СИ от Ошин[16] (848 m)[18]
Пополе[16]	Πόπολη	Вриси	Βρύση[17]	извор на СИ от Бериславци[16]
Вале Сек[16]	Βάλε Σέκ	Ремата	Ρεματιά[17]	река на СИ от Бериславци[16]
Скор Гола[16]	Σκορ Γκόλα	Гимни	Γυμνή[17]	връх в Паяк на СИ от Бериславци[16]
Заграда[16]	Ζαγράδα	Фрактис	Φράκτης[17]	местност в Паяк на СИ от Бериславци[16]
Балкач[16]	Μπάλκατσι	Псари	Ψάρι[17]	река на С от Бериславци[16]
Кури[16]	Κουρί	Дасаки	Δασάκι[17]	връх в Кожух на СЗ от Бериславци[16]
Чор[16]	Τσορ	Мавро	Μαύρο[17]	река на С от Бериславци, минаваща през Лугунци[16]
Винатор[16]	Βινατόρ	Фотиес	Φυτιές[17]	местност в подножието на Кожух на С от Бериславци[16]
Апу Раца[16]	Άποτ Ράτσα	Рематаки	Ρεματάκι[17]	река на СИ от Бериславци[16] (Цара Алпа)[18]
Ледин[16]	Λεντίν	Профитис Илияс	Προφήτης Ήλίας[17]	местност на СИ от Бериславци в подножието на Паяк[16]
Скорк Дикориц[16]	Σκορκ Δικορίτς	Катарактис	Καταρράκτης[17]	връх в Паяк на СИ от Бериславци[16]
Цара Алпа[18]	Τσάρα Άλπα	Палео	Παλαιό[17]	река на СИ от Бериславци (Апу Раца)[18]
Патичика[16] или Патичико[18]	Πατίτσικα	Монопати	Μονοπάτι[17]	крайгранична местност на СИ от Бериславци срещу Хума[16]
Горица[16]	Κουρίτς	Корици	Κορίτσι[17]	връх на ЮЗ от Бериславци[16] (591 m)[18]
Вакъфско[16]	Βάκούφικο	Аятико	Άγιάτικο[17]	местност на ЮЗ от Бериславци[16]
Мочор[16]	Μουτσιόρ	Неростагма	Νερόσταγμα[17]	местност на СИ от Бериславци в подножието на Кожух[16]
Бела поляна[18][16]	Πέλλα Πολιάνα	Аспрос Камбос	Άσπρος Κάμπος[17]	връх в Кожух на С от Бериславци[16][18]
Поляна де Рупа[16]	Πολιάνα Ντέ Ρούπα	Микрос Камбос	Μικρός Κάμπος[17]	крайгранична местност на С от Бериславци[16]
Салница[16]	Σάλνιτσα	Липаро	Λιπαρό[17]	крайгранична река на С от Бериславци, началото на Мъгленица[16]
Гроб[16]	Γκροπ	Тафос	Τάφος[17]	крайгранична местност на С от Бериславци[16]
Градища[16]	Γκράντεστι	Синора	Σύνορα[17]	крайгранична местност на С от Бериславци[16]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	340[2]	200[2]	271[2]	413[2]	178[2]	372[2]	393[2]	373[2]	354[2]	382	341	301

Личности

Родени в Бериславци

• Въчо Димов, български революционер от ВМОРО, четник на Андон Кьосето^[19]
• Георги Попчев (Γεώργιος Πόπτσης), гръцки андартски деец от трети клас^[20]
• Георги Чагрев (Γεώργιος Τσάγρης), гръцки андартски деец от трети клас^[20]
• Дионисий Попчев (Διονύσιος Πόπτσης), гръцки андартски деец^[21]
• Никола Попов (Νικόλαος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец^[21]
• Петре Георгиев (Пене, 1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Славко Радоев^[22]
• Стефан Михалев (Στέφανος Μιχαλόπουλος), гръцки андартски деец^[21]
• Стоян Дешов, български революционер от ВМОРО, четник на Андон Кьосето^[19]
• Ташко Кьопо, български революционер, деец на ВМОРО^[9]
• Ташо Пенов Шопов, български революционер, деец на ВМОРО^[9]

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 83. (на македонска литературна норма)
3. Τοπική Κοινότητα Περίκλειας // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 16 юни 2014.
4. Η Περίκλεια // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
5. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 32.
6. Αρχαιότητες στην Περίκλεια // Βάση Δεδομпокроителένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας - Lhi-Lna. Архивиран от оригинала на 2018-05-02. Посетен на 1 май 2018.
7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
8. Minda, Theodor. Meglenoromânii: Studiu istoric. Bucureşti, Editura Societăţii Culturale Aromâne, 2017. ISBN 978-606-93092-2-3. с. 77. (на румънски)
9. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 52.
10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 153.
11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 165 и 831.
13. Περίκλεια.
14. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
15. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
16. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
17. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1071. (на гръцки)
18. Topografska Karta JNA 1: 50.000.
19. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.7
20. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 129. (на гръцки)
21. Ιστορία της Αλμωπίας // Δημοτικό Σχολείο Θεοδωρακείου. Посетен на 7 октомври 2024 г. (на гръцки)
22. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 165.