Беатрѝче Фиèски (на италиански: Beatrice Fieschi), позната и като Господарката на Бурже (на френски: Dame de Bourget)[1] или Графинята на Бурже/Боргето[2] (* ок. 1225, † юли 1283, замъка на Льо Бурже дю Лак), е графиня на Савоя (1253 – 1259) като втора съпруга на граф Томас II Савойски.
| Беатриче Фиески Béatrice Fieschi | |
| графиня на Савоя | |
| Родена |
ок. 1225
|
|---|---|
| Починала |
замък на Льо Бурже дю Лак |
| Погребана | Франция |
| Управление | |
| Период | 1253 – 1259 |
| Предшественик | Чечилия дел Балцо |
| Наследник | Агнес дьо Фосини |
| Други титли | господарка на Бурже |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Фиески по рождение Савойска династия по брак |
| Баща | Теодоро III Фиески |
| Майка | Симона де Волта ди Капо Корсо |
| Братя/сестри | Уго Фиески Алберто Фиески Николо Фиески Федерико Фиески Отобоно Фиески Перчевале Фиески Аниезе Фиески Каракоза Фиески Аделазия Фиески |
| Съпруг | Томас II Савойски (1251) |
| Деца | Томас III Савойски Амадей V Савойски Лудвиг Савойски-Во Контесона Савойска (вероятна) Елеонора Савойска Алиса Савойска |
Тя е дъщеря на Теодоро/Тедизио III Фиески/Фиеско (1199 – 1248), граф на Лаваня, патриций на Генуа, и неговата съпруга Симона де Волта ди Капо Корсо (1204 – 1248).[3][4] Синибалдо Фиески от графовете на Лаваня – папа Инокентий IV е неин чичо по бащина линия, а Отобоно Фиески – папа Адриан V е неин брат. Има шест братя и две или три сестри:[3]
- Уго († ок. 1275/76), вероятно съпруг на Бромизан
- Алберто, съпруг на Аджентина
- Николо († ок. 1304/10), съпруг на Леонора
- Федерико († 1303), съпруг на Теодора Спинола
- Отобоно (* ок. 1205, † 1276), папа като Адриан V (1276 г.)
- Перчевале († 1290 или 1301)
- Аниезе, съпруга на Отоне III дел Карето
- Каракоза († 1285), съпруга на Бонифаций Грималди и на Бонифаций дел Карето, маркиз на Карето
- Адалазия († 1273), вероятна сестра или първа братовчеда, господарка на Колини и на Тур дю Пен като съпруга на Албер IV.
През 1245/1251 г.[5] или през 1251 г. сл. юни[6] Беатриче се омъжва за господаря на Пиемонт и граф на Мориен Томас II Савойски, син на Томас I Светеца[7] – 8-и граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен, и на съпругата му Беатриса (Маргарита) Женевска.[8] Бракът е потвърден от английския монах бенедиктинец, летописец на английската история Матей Парижки, който пише, че през 1251 г. Томас II се жени за племенницата на папата,[9] след като той, според Бруно Галан, е освободен от папско отлъчване.[10][N 1] Матей Парижки също така пише, че Беатрис носи като зестра замъците в Риволи и във Виана и Вал ди Суза.[11] Това е втори брак за Томас II, тъй като от 1244 г. той е вдовец от графинята на Фландрия и Ено Йоана Константинополска, от която няма деца.[12] Бракът е уреден като част от процеса на помирение между брата на Томас – Амадей IV Савойски и папа Инокентий IV след смъртта на император Фридрих II през 1250 г.[13]
Деверът на Беатриче – Савойският граф Амадей IV в своето пето и последно завещание от 1253 г. определя все още непълнолетния си син Бонифаций Савойски за свой наследник под попечителството на съпруга ѝ Томас II.[14] Амадей IV умира през 1253 г. и Бонифаций го наследява едва на 9 години, воден от съветите на Беатриче и под регентството на чичо му Томас.[15] Други двама френски историци – Виктор Флор дьо Сен Жьони[16] и Жан Фрезе[17] също потвърждават, че Бонифаций става граф на Савоя на 9 – 10 г. под регентството на чичо му Томас,[18][19] който взема името и титлата на Томас II – граф на Савоя.
През 1254 г. Беатриче съставя завещание, в което обявява Абатство „Сан Джусто“ за неин универсален наследник.[20]
Съпругът ѝ Томас II умира през 1259 г.[18][21] В титлите „граф на Мориен“ и „господар на Пиемонт“ е наследен от най-големия им син Томас с името Томас III Савойски.[22] Племенникът им Бонифаций, оставен да управлява сам, се връща в партията на гибелините при шурея си Манфред – регент на Сицилианското кралство[23] и умира на 18 години през 1263 г.
Към момента на смъртта на съпруга ѝ тримата им синове са държани в затвора в Асти. Намесва се брат ѝ кардинал Отобоно Фиески – бъдещ папа Адриан V, който с генуезски войски и други гвелфи постига освобождаването им.[24]
През 1263 г. Савойският граф Бонифаций е нападнат при портите на Торино от войските на Комуна Асти, които го побеждават и го хвърлят затвора, където умира от раните си.[18] Понеже Бонифаций все още не е женен, той няма наследници и наследството би трябвало да отиде у синовете на Беатриче и Томас II. Сестрите на Бонифаций също отправят претенции, но в крайна сметка братът на Томас II – графът на Ричмънд и Ромон Петър става граф на Савоя под името Петър II Савойски.
През 1264 г. нейната балдъза Беатриса Савойска – графиня консорт на Прованс и на Форкалкьор споменава Беатриче в завещанието си като вдовица на граф Томас II.[25]
Беатриче се оттегля в замъка на Льо Бурже дю Лак[N 2] – собственост на съпруга ѝ.
През 1273 г. тя е спомената с двете ѝ по-големи деца Томас и Амадей в още едно завещание – това на Аделазия Фиеско,[26] вероятна нейна първа братовчедка като дъщеря на чичо ѝ по бащина линия Опицо Фиески. Аделазия е свързана с Дом Савоя с титлата „Графиня на Бурже“ и ок. септември 1250/март 1251 г. се омъжва за Алберт IV дьо ла Тур дю Пен – господар на Колини и на Тур дю Пен.[N 3]
През май 1282 г. Беатриче е още жива и се споменава в завещанието на първородния ѝ син Томас, бъдещият господар (синьор) на Савоя Томас III, което е възпроизведено изцяло от френския историк Самюел Гишенон.[27]
Савойският историк Франсоа Мюние казва, че Беатриче (Господарка на Бурже) е починала между 8 и 9 юли 1283 г. в Замъка на Льо Бурже дю Лак[N 2] и е погребана в Абатство Откомб.[28] Други автори казват, че тя е починала на 15 юли.[2][29]
Само две години по-късно, през 1285 г., второродният ѝ син Амадей (най-големият ѝ син Томас III умира през 1282 г.) става граф на Савоя, наследявайки чичо си по бащина линия Филип I.
∞ 1245/1251[30] или 1251 г. сл. юни[31] за Томас II Савойски (* ок. 1999[30][32] или ок. 1202, † 7 февруари 1259), господар на Пиемонт (1233 – 1259), регент-граф на Савоя, на Аоста и на Мориен на племенника си Бонифаций Савойски (1253 – 1259), маркграф на Торино и Ивреа, имперски викарий за Северна Италия (1242),[33][34] принц на Капуа (1252). Имат трима сина и две или три дъщери, от които синовете и една от дъщерите (Елеонора) се споменати в завещанието на леля им Беатриса Савойска:[35][36]
- Томас Савойски (* август 1248[5][37] или ок. 1252 в Савоя,[6] † 16 май 1282[5] в Сен Жьони сюр Гие[N 4][6]), господар (синьор) на Пиемонт и граф на Мориен (1259 – 1282) с името Томас III Савойски, ∞ май 1274 Гуя (Гая) дьо Шалон (Бургундска-Конте) († 1316), от която има пет сина;
- Амадей Савойски (* 4 септември 1249[5][37] или ок. 1253[6] в Буржè дю Лак (Боргето),[N 2] † 16 октомври 1323 в Авиньон[5][6][37]), 14-и граф на Савоя с името Амадей V Савойски, нар. още Великия (1285 – 1323), ∞ 1. 5 юли 1272 г. в Лион за Сибила дел Балцо/дьо Боже (* 1255, † 27 май/28 февруари 1294) – господарка на Боже,[N 5] Брес и Мирибел, дъщеря и наследница на Вилхелм (Ги) II – граф на Боже[N 5] и Брес, господар на Пон дьо Вел,[N 6] Бур (Bourg) и Мирибел, и на Беатрис Монфератска († 1274), нар. „Дофина на Сан Боне“[38]; имат трима сина и три дъщери 2. април 1297 за Мария Брабантска (* ок. 1278, † сл. 2 ноември 1338) – дъщеря на Ян I Победител, херцог на Брабант и на Лимбург, и съпругата му Маргарита ди Дампиер от графовете на Фландрия; имат четири дъщери;
- Лудвиг Савойски (* 1250[5][37] или ок. 1254,[6] † сл. 10 януари 1302,[5][37] 10 януари/27 април 1303[6] или вероятно 8 януари 1303[6] в Неапол), 1-ви барон на Во с името Лудвиг I Савойски или Луи I дьо Во (1285 – 1302), господар на Мудон,[N 7] на Ромон, на Ру, на Контре, на Сайон,[N 8] на Нион и на Обон[N 9] (1286), ∞ 1. за Аделина дьо Лорен (* пр. 1251, † ок. 1278), от която има една дъщеря, 2. за 1278 Жана дьо Монфор († 1300), от която има четирима сина и осем дъщери;
- Контесона Савойска († сл. 14 януари 1264) – вероятна
- Елеонора Савойска († 24 август или 6 декември 1296), господарка на Шатоньоф, през 1273 г. се отказва от правата си за наследство, ∞ 1270 за Луи I дьо Форе/дьо Божо († 23 август 1295), господар на Домб[N 10] и Божо,[N 11] от когото има шест сина и шест дъщери.[39]
- Алиса Савойска († 1 август 1277).
- ((en)) Генеалогична справка на уеб страницата на Foundation for Medieval Genealogy – 1400.htm#Beatricedied1283 LAVAGNA (FIESCHI) – BEATRICE Fieschi[неработеща препратка]
- ((en)) Генеалогична справка на уеб страницата на Foundation for Medieval Genealogy COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060 – 1417 – BEATRICE Fieschi (THOMAS de Savoie)
- ((en)) Генеологична справка на уеб страница Genealogy.eu The House of Savoy – Beatrice Fieschi (Tommaso II)
- ((en)) Генеологична справка на уеб страница Genealogy.eu Savoy 2 – Beatrice Fieschi (Tommaso II)
- ((en)) Eugene L. Cox, The Eagles of Savoy: The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe, Princeton University Press, 2015 (reprint 2015) (1st ed. 1974), 512 p.(ISBN 978-1-4008-6791-2, с. 280
- ((fr)) Bruno Galland, Les papes d’Avignon et la Maison de Savoie (1309 – 1409), vol. 247, École Française de Rome, coll. «Collection de l'École française de Rome», 1998 (ISBN 978-2-7283-0539-1, с. 41.
Библиография
Първични източници
Историографска литература
- ((it)) Museo scientifico, letterario ed artistico:Beatrice Fieschi, с. 53 – 54
- ((fr)) Histoire de Savoie, d'après les documents originaux,... par Victor ... Flour de Saint-Genis. Tome 1
- ((fr)) Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, ..par Guichenon, Samuel
- ((fr)) Histoire de la Maison de Savoie
- ((fr)) Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, ..par Guichenon, Samuel
- ((fr)) Mémoires et documents publiés par la Société savoisienne, tome XXIX
- През юли 1243 г. Томас и брат му Амадей IV са принудени от незаконния син на император Фридрих II – Енцо от Сардиния да се присъединят към обсадата на Верчели, който от привърженик на Императора е станал съюзник на Папата. Нападението над града е безуспешно и братята са отлъчени заради него. Когато те пишат на новия папа Инокентий IV, за да обжалват, той удовлетворява искането им и добавя, че Томас ще бъде защитен от отлъчване без папско разрешение. Вж. Cox, Eugene L.. The Eagles of Savoy. Princeton,Princeton University Press, 1975. ISBN 0-691-05216-6, с. 128 – 130
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
