Барбарас

Барбарас, още Барбарос или Барбарес (на македонска литературна норма: Барбарас), е бивше село в Северна Македония.

Барбарас Барбарас
— село —
Руини от Барбарас
Барбарас 41.508056, 21.274167
Страна	Северна Македония
Регион	Пелагонийски
Община	Брод
Географска област	Даутица
Надм. височина	905 m
Барбарас в Общомедия

География

Селото е било разположено високо в прохода, отделящ Поречието от Прилепското поле.

История

Село Барбарас е споменато във Виргинската грамота на българския цар Константин Тих Асен от XIII век, издадена на манастира „Свети Георги Бързи“ на Виргино бърдо при Скопие.

В XIX век Барбарас е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Барбарас (Barbarass) е посочено като село с 6 домакинства и 25 жители българи.^[1]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Барбарос е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 6 къщи.^[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Барбарас има 62 жители, всички българи християни.^[3]

Цялото население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Барбарос има 5 сръбски къщи.^[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Барбарос (Колибите) (Barbaros Kolibité) има 40 българи патриаршисти сърбомани.^[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Барбарас е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[6] След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Барбарас като българско село.^[7]

Личности

Родени в Барбарас

• Атанас Костов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина^[8]

Бележки

1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74-75.
2. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 370 и 828.
7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 370.